15.12.2010 г.

Примерна екипировка за преходи в планината

Индивидуална екипировка

Облекло за прехода
• обувки – удобни, с твърда подметка, над глезените, кожени, водонепромокаеми; (резервни връзки!)
• бельо – памук, вълна (от естествени материали, за да попиват потта и да не дразнят кожата)
• чорапи памучни - слагат се под вълнените за да попиват потта
• чорапи вълнени - носят се и през лятото - уплътняват крака в обувката; намаляват подбиването на ходилата; ако кракът е мокър запазват топлината;
• пуловери – по-добре два тънки, отколкото един дебел
• поло или риза
• ветроупорно яке, анорак – не трикотажно яке желателно е да има гугла
• ветроупорен панталон или гащеризон - не трикотажен, а от плат
• калци (гетри, гамаши, калцуни) З – през зимата не допускат влизането на сняг в обувките при газене в пъртина; през лятото предпазват от клекове, ухапвания от змии и от кал
• шал, шапка, ръкавици – задължително и през зимата, и през лятото
• дебело яке
• дъждобран
Облекло за хижата
• обувки – маратонки, чехли или резервните туристически обувки (ако са чисти). В повечето уважаващи себе си хижи е недопустимо влизането в спалните помещения с обувките от прехода.
• дрехи за хижата
Съоръжения за планинарство
• раница – 60 + 15, 75 + 15 и др. литра. Обемът зависи от продължителността и целите на похода, както и от възможностите на туриста
• фенерче
• шише за вода – по добре е пластмасово, а не стъклено
• нож – здрав, неръждаем туристически нож
• слънчеви очила – в планината ултравиолетовото лъчене е по-силно поради по-разредения въздух. През зимата снегът допълнително отразява до 75 % от светлината и е възможно да се стигне до снежна слепота или дермални изгаряния.
• дъждобран за раница – в планината е по-важно багажът да е сух отколкото самия турист. В магазините се продават подобни дъждобрани, но може и да се импровизира, като се среже голяма полиетиленова торба от едната страна и с дъното нагоре се нахлузи върху раницата
Други
• документи,
• пари
• конец и игли, тел – необходими са при проблем с раницата – разпаряне или счупване на катарама
• личен медицински пакет – медицински материали, необходими на всеки – марля, бинт, аспирин, аналгин, парацетамол, валидол или антистенокардин, алергозан, витамин С, мултивитамини, както и специфични медикаменти за индивидуалните заболявания на туриста.
• личен тоалетен пакет – в т.ч.: вазелин за устни, крем за лице
• прибори, храна
• въженце (тънко и дълго)
• запалка и кибрит, свещи

Препоръки към туристите в планината от ПСС

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ИЗЛЕТУВАЩИТЕ В ПЛАНИНИТЕ
Анализът на нещастията по нашите планини дава основание да се твърди, че причините за тях са най-често комбинирани, но в повечето случаи те се свеждат до няколко субективни фактора: недостатъчна предварителна подготовка: обща организация, физическа подготовка, технически знания и умения; неподходяща за сезона и терена екипировка и съоръжения; неподходяща тактика, съобразно конкретните теренни и метеорологични условия, метеорологичната прогноза, състоянието на участниците; психологическа бариера за взимане на адекватно решение за изчакване, връщане, прекратяване на проявата (екскурзия, излет) при рязка промяна на условията за движение в планината. По-надолу ще посочим някои елементарни правила, създадени и проверени още от предците на планинарството у нас. Ние вярваме, че и за млади и стари ще бъде полезно да се опреснят и обогатят познанията в тази област.
ОРГАНИЗИРАЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО МНОГО СТАРАТЕЛНО ВАШЕТО ТУРИСТИЧЕСКО НАЧИНАНИЕ - набавете си туристическа карта, пътеводител; проучете маршрута, направете консултация; съставете план на движение, съобразете продължителността на преходите в светлото време на денонощието; съобразете се със сложната зимна обстановка.
ПОДБЕРЕТЕ ВНИМАТЕЛНО УЧАСТНИЦИТЕ В ГРУПАТА - обикновено това могат да бъдат ваши близки, роднини, приятели, колеги, обаче с едно условие - да са с почти еднаква физическа и техническа подготовка и да притежават добра екипировка. Не формирайте големи групи. Много често съставът на такива групи е разнороден, групата става трудно подвижна, възникват и допълнителни промени. От значение е и психологическата съвместимост. При наличието на деца и по-слабо подготвени участници техните възможности определят и поведението на цялата група. Обявете ръководителя, водача на групата. Дори и в една по-тясна приятелска или семейна компания следва да има водач, лидер, който да проведе посочените мероприятия.
ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА МАРШРУТА - това означава да имате сведения за опасните зони и пътищата за аварийно напускане; създайте и спазвайте тактиката на движение в зависимост от терена, метеорологичните условия и вашите възможности; тръгвайте рано, за да завършите дневния преход по светло.
НАПРАВЕТЕ ПРЕЦИЗЕН ПОДБОР НА ЕКИПИРОВКАТА И СЪОРЪЖЕНИЯТА - не пропускайте да вземете с вас санитарна торбичка с най-необходимите лекарствени препарати и превързочни материали. добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене специалните високопланински очила, които ще защитят очите ви от ултравиолетовото лъчение карта и компас фенерче с резервни крушки и батерии резервни топли дрехи и обувки, предпазно фолио (найлон) в случай на принудителен бивак. калорични подсилващи храни (бонбони, шоколад и др.)
ТРЪГВАЙТЕ НА ПЪТ САМО АКО СТЕ ЗДРАВИ - поддържайте целогодишно добра физическа кондиция.
НЕ СЕ ДВИЖЕТЕ САМИ В ПЛАНИНАТА. ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ ЗА МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА - следете съобщенията за нейното развитие и изменение. Имайте пред вид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете информациите на ПСС за състоянието на терена в ски-центровете, пистите. Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност.
ДВИЖЕТЕ СЕ С УМЕРЕН ХОД не бързайте излишно и почивайте така, че след излета или дневния преход да почувствате приятна умора, без мускулна треска; постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина; при поява на неразположение направете почивен ден или слезте на хижа с по-ниска надморска височина; усложнявайте и удължавайте преходите постепенно с придобиване на опитност и тренираност.
ОБЯВЕТЕ ВАШИЯ МАРШРУТ С ВЕРОЯТНИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ - обявете графика на движение. Той трябва да се знае от вашите близки, приятели и колеги. Съобщете го в поделенията на ПСС. Регистрирайте се в хижите по маршрута.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗГУБВАНЕ - при мъгла, силен вятър и снеговалеж, особено в откритите части на планината има реална опасност от изгубване. Затова запомнете: движението при подобни условия да става по маркировката, като се използват азимутни скици, компас и карта за допълнително ориентиране; движението да става бавно, без разкъсване на групата. Следете за броя на хората, не допускайте изоставане; при много тежки условия мислете за аварийно напускане на маршрута. В случай, че не сте сигурни къде се движите, слезнете по безопасен път в горската част на планината и организирайте принудителен бивак; не допускайте паника и разногласия. Вслушвайте се в разумните съвети.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ. Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица. Затова: осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици; при умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега; при загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха. Почивката на снега крие опасност от бяла смърт, в следствие на общото изтощение на организма. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЛАВИННАТА ОПАСНОСТ. При наличието на определени условия: сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен - СНЕЖНА ЛАВИНА. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия трябва много добре да познават лавинната опасност, условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Трябва да се знае, че лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниската част на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.
ОБЪРНЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ НА ХРАНАТА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ВОДНИЯ БАЛАНС НА ОРГАНИЗМА.
ЛЮБУВАЙТЕ СЕ НА ЗАОБИКАЛЯЩАТА ВИ ПРИРОДА, НО Я И ПАЗЕТЕ. Опаковките с хранителни отпадъци, стъклени буркани и бутилки прибирайте в подходяща торбичка и ги връщайте обратно за изхвърляне в градски условия. Пазете горските насаждения и редките растителни видове.
НАМЕРЕТЕ НАЧИН ДА ПОПЪЛНИТЕ И ОБОГАТИТЕ ЗНАНИЯТА СИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА: постигане на целогодишна физическа кондиция; познания за качествена, ефективна екипировка и съоръжения и оптимално хранене; познания по топография, ориентиране и метеорология, оказване на другарска помощ и самопомощ, първа долекарска медицинска помощ

10.12.2010 г.

Екопътека "Боженци - Кумани"

 Тя е изградена през 2006г. От центъра на с. Боженците, дават началото си екопътеки за селата Куманите и Скорците, местн. "Марина дупка", както и за гр. Трявна. Материално-техническото осигуряване и финансирането за изграждането на екопътеката е осигурено изцяло от "Кумани" ЕООД. Пътеката е стар коларски път. Маркировката за с. Скорците - 1ч.10мин. и с. Куманите - 1ч.40мин. е червена, за гр. Трявна - 2ч. е синя, за местн. "Марина дупка" - 30мин. е светло-зелена. Денивилацията е +/- 50 метра. Поема се на СИ. След около 15мин. се минава покрай чешма на която е изписано "Чешмата е възстановена от "ВиК" ООД, гр. Габрово. Водата е годна за пиене. 06.07.2001г.". Тя е разположена в една красива брезова горичка. След около още 15мин. преход се излиза на разклона за с. Кумани - ляво и гр. Трявна - дясно. Като се завие в ляво, след около 300м. се излиза на поляна, в края на която има отклонение и за вр. Черновръх - тъмнозелена маркировка. От този разклон пътеката за с. Кумани и с. Скорците продължава на СИ. Навлизайки в свежата гора, от лявата ви страна, ще видите едно малко езерце. Езерото заема площ около 200м2 и дълбочина около 2м. Подминавайки го се излиза отново на поляна. Следва се червената маркировка както и многото табели. В средата на тази поляна е израстнало огромно, самотно дърво, което ще ви послужи за ориентир. Наближавайки с. Скорците от дясно се намират стопанските постройки на селото. Като стъпите на асфалтовия път, пред вас ще видите един трафопост.  Свивате по пътя в ляво и вървите по него. След като сте извървели около 500 м, в дясно е отклонението за възрожденското селце Кумани. На това отклонение се събират ловни дружинки за отстрелване на дребен и едър дивеч. Пътеката поема на Изток. Излиза се на огромна поляна от където се виждат върховете на Централен Балкан - вр. Ботев, вр. Триглав, вр. Бузлуджа, вр. Българка и др. Северният склон на поляната се прекосява за около 15 мин като се следва чения път С/СИ. След това пътеката прави завой в ляво, на север като се навлиза в землището на с. Кумани. По този лек и приятен маршрут можете да берете много лековити билки като: мащерка, жълт кантарион, шипка, равнец, риган, глог, котешка стъпка, вратига, лопен, маточина, еньовче и още много други. Можете да срещнете сърни, зайци, лисици, язовци и много други представители на фауната. През зимата и  в мъгливо време, не ви препоръчваме да преминавате по този маршрут без водач и добра екипировка! Има много оголени местности които биха ви заблудили. Всяка година маркировката се пребоядисва. Табелите се преглеждат и ако е необходимо се подменят. Ежегодно ние организирваме сметопочистване на боклуци от недобросъвестните туристи.

Екопътека "Марков-Раюв камък"

Еко-пътеката „Марков-Раюв камък” започва на 3 км южно от град Елена в посока прохода Елена- Твърдица. По желание до началото й може да се стигне с превоз. Маршрутът продължава в изкачване на планински рид покрай природната забележителност „Марков камък”. Легендата разказва , че този скален къс е бил хвърлен от Крали Марко / български митичен герой/ по турска потеря, водеща български моми завързани на синджир.

По-нататък еко-пътеката преминава над скални откоси от където се разкрива чудесна гледка към цялата Еленска котловина и северният склон на Стара планина с местния първенец- връх Чумерна /1536 м./. С достигането на платото на планинския рид, човек остава изумен от причудливата природа- мъхове, скали с формата на игли, костенурки и корита, всичко това в красива дъбова и габарова гора. По желание може да се организира пикник с дегустация на еленски месни специалитети приготвени на огън.

В края на платото е друга природна забележителност- „Раюв камък”. Представлява 20-мертов скален откос, а качиш ли се на него, пред теб се открива просторна гледка чак до язовир „Йовковци”. За да направите изживяването от разходката незабравимо, с помощта на опитни инструктори можете да се спуснате с алпийски рапел в подножието на скалата.

Маршрутът продължава със спускане от планинския рид, преминавайки през махала Шумка до достигане на асфалтов път. Вървейки по криволичичещият към град Елена път се открива гледка към северния склон на Еленската котловина, където може да се види старото Климатично училище. Преминава се през махалите Горни Геновци и Мирославци. И сякаш неусетно се завръщате в град Елена.

Екопътека "Бяла река"

Изходен пункт за пътеката е Калоферския манастир. До манастира се стига по асфалтирано шосе. Има два варианта на пътеката – къс и нормален. Самата пътека започва от бивак Бяла река За да стигнете до него, от манастира тръгнете по асфалтирания път отдясно на манастира. До бивака можете да стигнете и с кола. От бивака има и пътека, която води до хижа Рай. Нормалният вариант на екопътеката е с продължителност около 1,00ч в едната посока. Пътеката минава покрай буйна река, която се пресича на 5-6 места по дървени мостчета. Природата която ще видите от мостчетата и пътеката е пленяваща. На много места ще видите табели с информация за растителния и животински свят на Джендема. Също така има и беседки и именно с беседка и опънат кабел завършва екопътеката. Ако искате да се върнете по-бързо можете да тръгнете по късата пътека. По нея ще стигнете до бивака за около 20мин. Ако пък не бързате можете преминете от другата страна на опънатия кабел и да продължите по една едва забележима пътечка. Тя води до спускащо се поточе и образувал се водопад. Ако искате да стигнете до него трябва да вървите срещи стичащата се вода.

9.12.2010 г.

Екопътека "Боженци" - Дряновски манастир

Пътеката започва от с. Боженци. Около 15 минути се върви по асфалтовия път Боженци – Габрово. Отбива се вдясно при спа-комплекс “Божена”. Пътеката минава източно от с. Трапезковци и се изкачва по хребета, подсичайки “Черни връх” (779,4 м.н.в.), който се намира в източна посока. Минава се по хребета. На запад в долината се намира с. Цвятковци. По горски път, идващ от с. Кметовци и с. Съботковци се подсича връх “Могилата” (711,2 м.н.в.) и в северна посока се излиза на  “Ловната чешма”. 
            
До чешмата е построена дървена беседка и е оформен кът за отдих. Трасето продължава по горски пътеки източно от вр. “Трите чукара” (665,1 м.н.в.) и излиза на “Голямата Бочуковска поляна”. Следва 10 – 15 минутно изкачване до възвишение с красив изглед към Балкана. Следва спускане около 20 минути в дълбоко дере, след което пътеката се изкачва и се пресича път Царева ливада – Габрово. Влиза се в с. Горни Върпища. Преминавайки през селото по асфалтов път се минава край малък параклис, място, където може да се отдъхне. По полски път със сливова градина се излиза в източната част на с. Долни Върпища. Районът е карстов и има много големи и малки пещери, от където и селата носят имената си – намират се над пещери (върху пещта).         
По красива горска пътека с голямо растително разнообразие за около 30 минути се достига до крепостта “Боруна”. Крепостта е съществувала от античността (V – VІ век), по времето на Юстиниан, до края на Втората Българска държава. Разкрити са жилищни помещения, кула-водохранилище, част от крепостна стена, вход на крепостта. 
От крепостта се тръгва в северо-източна посока по горска пътека и се достига скалата “Боруна”. Тук е изградена дървена беседка, а от двете обзорни площадки се окрива панорамна гледка към Дряновски манастир и каньоните на р. Дряновска и р. Андъка. От площадките се тръгва в западна посока и след 10 минути по ръба на скалите се стига до каменни стълби, които се спускат до пещерата “Бачо Киро”. В непосредствена близост се намира и Дряновски манастир.
        post image    
Еко пътеката “Боженци – Дряновски манастир” е обозначена с табелки и с бяло-зелена маркировка. Преминава се за около 4,5 часа. Пътеката е лека и приятна без големи изкачвания. Тук любителят на природата може да срещне диви горски животни (заек, елен, сърна, диво прасе, язовец, таралеж, костенурка), голямо разнообразие на гъби и растителни видове (дъб, бряст, габър, дива череша, липа, акация, трепетлика).

Трявна

Трявна - името й се свързва с тучната трева, растяща в Балкана, с "тръвнитеа''- кошери на рояците пчели, кръжащи наоколо; с проходното и пложение (от "транс-вена"-преминавам отвъд).
Трявна се намира на около 450 м. надморска височина.Разположен в ниската част по дължината на дефилето върху полегатите гористи склонове на двата бряга на Тревненската река,градът и околностите са естествено защитени от въздушни течения и ветровете.Влажността,която иде от реката,прохладният повей от близките букови и борови гори и отсъствието на по-силни въздушни течения правят климата тук мек и приятен зиме и лете.Малката планинска река,която носи името на града,извира от Балкана и се влива в река Янтра малко преди гр. Велико Търново.Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори пък са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, обелязват местата на тракийските поселения. Оттук през един от старопланинските проходи, е преминавал римския път от Дискодуратера(дн. с. Гостилица) до Аугуста Траяна (Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм.  Времето на Второто българско царство е забулено от легенди.В тях се говори за трима братя с царска кръв, които с благоволението на Бога си върнали властта. Всеки от тях построил църква посветена на св. Архангел Михаил. Счита се че най-малкия от тях, бъдещия цар Калоян, издигнал своята църква в Трявна. Мястото много им харесало и в Тревненската планина те построили и своите летни дворци, за да бъдат близко до столицата Търновград.
Със сигурност обаче е известно, че през 1190 г. войските на тримата братя Асеневци разбиват в Тревненския проход армията на византийския император Исак II Ангел. Тази победа слага началото на възстановяването на независмостта на българската държава от Византийската империя.
След 200 години, в края на 14 век, отново настъпват драматични събития-османското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г.Търново пада под османска власт. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района, свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята нанашия народ.
За първи път името на Трявна се споменава в една заповед до кадията на Търново от 8 април 1565 г. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търавна, което е подходящо там да се установи селище, чиито жители срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози.
Задължанието да охраняват прохода (дервента-оттам и тези хора били известни като дервентджии), осигурява данъчни облекчения, но планинската земя не се оказва не особено добра за традиционно земеделие. Това принудило тревненци да се обърнат към занаятчийство. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание занаятите мутафчийство, казаслък, куюмджийство, гайтанджийство. Освен това до края на 17 век, пък и по-късно тревнснци се занимават с копринарство и розопроизводство. Стоките на местните занаятчии достигат до най-отдалечените пазари на Османската империя, и дори отвъд нейните граници-до Австрия, Влашко и Русия. Икономическия просперитет, изобилието от камък и дърво и близостта до образците на търновското средновековно изкуство са причините от средата на 17 век в Трявна да се превърне в център на най-старата въдрожденска художествена школа. Нейните представители, майстори-строители, резбари, иконописци достигат изключително майсторство и виртуозност в своите творби и се утвърждават като изключително търсени и ценени през цялото Възраждане. По цялата българска земя те сътворяват и оставят за поколенията неизброими материални и духовни ценности-църкви, манастири, икони, къщи, училища, мостове, чешми, камбанарии и най-вече уникална красота!
Така с времето започват да наричат Трявна "алтън"- т.е. златна. Вероятно и това материално балгосъстояние на тревненци привлича кърджалиите и през 1798 г.те разграбват селището на два пъти, като разрушават и опожаряват църквата "Св. Арх. Михаил" и повечето от къщите.
Но тревненци бързо се съвземат от тези удари и не само възстановяват града, но и го правят още по-красив и значим, като център на занаятчийство и възрожденско изкуство и култура. През 1814 г. е построена часовниковата кула, която отмерва началото и края на работния ден в многобройните занаятчийски работилници и служи за ориентир на всички жители на града в ежедневните им занимания. Часовниковия механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Една легенда разказва, че за да се получи от османската власт разрешение за строежа на кулата, тревненските жени трябвало да се откажат да носят сокай - традиционен накит за глава, придаващ им царствен и горд вид. Все пак сокай се носи до началото на XX век.
През 1819 г. разрушената църква "Св. Арх. Михаил" отново е възстановена, а в следващите десетилетия тревненските майстори зографи и резбари я украсяват със своите уникални творения - икони, олтари и др. елементи необходими за извършване на богослужения.
Будните и предприемчиви тревненци не остават назад от напредничавите идеи на Възраждането и още през 1839 г. с усилията на цялата тревненска общественост е построена сграда, в която е ораганизирано едно от първите в България светски училища, където се преподава по най-модерните за епохата педагогически методи. В това училище преподава и Петко Славейков - един от най-големите дейци на българското Възраждане. Домът, в който е живяло неговото семейство сега е превърнат в музей. Тук се ражда и неговия син Пенчо Славейков - един от най-видните български поети и културни дейци. Много тревненци се включват в борбата за национално освобождение - най-известния е верния сподвижник на Левски - революционера Ангел Кънчев. По време на Априлското въстание през 1876 г. В Трявна е сформирана чета, която се сражава с части на турската армия. А в Бълагрското опълчение през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. вземат участие над 200 тревненци. Изобщо може да се каже, че през Възраждането Трявна е виден икономически и културен център със жители, отворени към най-прогресивните идеи и тенденции на тогавашната историческа епоха.
Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г. Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни предприятия за произодства на вълнен текстил, трикотаж, мебели, машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в Трявна се развива туризъм и курортна дейност. Първите туристи през 1896 г. са посрещнати с леко недоверие, но скоро духа на модерността и вродената предприемчивост вземат връх. През 1910 г. е създадено Дружество за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна ,което заедно с управата на града полага големи усилия за благоустрояване на селището и създаване на удобства за почиващите, идващи тук заради красивата природа и здравословния балкански въздух. През 1927 г. са издадени книга за курорта Трявна и пощенски картички, разпространява се и филм за природата и забележителностите на града. Така през 1937 г. Трявна получава статут на "почивно място" със Заповед на Главна дирекция на народното здраве.
През 1938 г. съпругата цар Борис III , царица Йоанна дарява своята зестра за построяването на Детски санаториум за лечение и профилактика на белодробни заболявания, открит през 1944 г.В него и досега идват да се лекуват и оздравяват деца от всички краища на България.
Най- сетне през 1963 г. Трявна официално е обявена за курорт. Днешното управление на града с всички сили се старае да поддържа и развива тази традиция, за което говрят многото направени през последните години подобрения на централната и старинната части на града. Целта на тревнеци е да свържат в едно хармонично и уравновесено цяло традиция и модерност, като по този начин града да успее и да намери своето място в бъдещия глобализиран модел на света. Това е съвременна Трявна - град, който не забравя своето славно минало, пази своето богато и уникално културно-историческо наследство и гледа без страх напред към европейското и глобално бъдеще на нашата родина - България.

Пещера "Бачо Киро" край Дряново

„Бачо Киро“ е името на една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - „Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. Бачо Киро е една от основните туристически цели в района. Разполага с разнообразие от варовикови образувания - сталагмити, сталактити, сталактони, колони и завеси.

Пещерата „Бачо Киро“ е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Пещерата е с постоянна температура от 13 градуса,влажността й е 95%, образувана е от водите на река. В нея са открити следи на съжителство на хора и зверове от преди много лета. Там е намерен и скелет на мечка с височина 3 м. Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, както и много много други.

В нея има "чистилище", за което се вярва, че пречиства от греховете. Представлява дупка в стената, през която трябва да се мине.

7.12.2010 г.

Екопътеки "Бъзовец"

Първа екопътека – от ж.п. спирка Бъзовец през върховете Малък и Голям Чукар до връх
Бъзовец и Стената. Минава се по живописен стар коларски път, заобикалящ върховете
малък и голям Чукар, до връх Бъзовец на север. От там на запад се стига до Стената,
истински природен феномен, от който се открива цялата красота на Тревненска Стара
планина и Предбалкана. На връх Бъзовец е изграден голям заслон с камина, а на
върховете Голям и Малък Чукар са разположени пейки с маси и малък заслон за отдих.
Връщането е през самите върхове по пътека в гората.
Втора екопътека – от ж.п. спирка Бъзовец през параклис “ Света София, Вяра, Надежда
и Любов “ , царския кладенец, параклис “ Свети Иван Рилски “, връх Голяма Баба –
местността Конарското до гара Кръстец. От спирката по стръмна пътека се стига до
параклис “ Света София, Вяра, Надежда и Любов “ около който е изграден голям
заслон с камина и детска площадка. През вековна букова гора се стига до Царския
кладенец, параклис “ Свети Иван Рилски “ и връх Кръстец. На всички места с
панорамна гледка са изградени пейки с масички за отдих.

Красотата на Балкана - м.Узана

Екопътека "Кръстец"

Пътеката тръгва от гара Кръстец, Изградени са кътове за отдих.
Оттук е минавал пътя, по който са пренесени мощите на Св. Иван Рилски до Търново. На мястото, където са нощували на Кръстец е изграден параклис, който сега е възстановен и носи името на светеца. Около гара Кръстец има маркирани велосипедни маршрути.

Екопътека "Витата стена"

Изходен пункт за пътеката е центъра на с. Яворец (17 км. от Габрово по пътя за Севлиево). Тръгвайки през лозята, трасето на пътеката се движи на изток от селото до разклона за с. Армени, където поема на север. До Ловната хижа се следва асфалтовия път, а след това се върви по горски път и през поляни. След Ловната хижа  пътеката описва широк завой, който обхожда скалния венец на Витата стена и се изкачва на изток. Стига се до Бялата вода, където са оформени чешма и кът за отдих. От тук се разкрива прекрасна гледка към околните села. Трасето следва известно време билото на карстовото плато Стражата и се спуска на югоизток към езерото Беляковец и с. Здравковец. На езерото са поставени беседка и маси с пейки.  Пътеката продължава към с. Влайчевци. След селото се достига до манеж за езда с изградени съоръжения. Коне могат да се наемат от                 с. Живко.  Над с. Живко посетителят има възможност да се изкачи на скалния венец и се наслади на разкрилите се пред него поляни и върхове. 

Екопътека Люляци - Дебел дял

Пътеката свързва местността Люляци със село Дебел дял. 
Името на родното си село е прославил великомъченикът за православната вяра и народност Лазар (със светско име Лальо) Български Дебелдялски. Роден около 1774 г., много млад се преселва в гр. Сома, Турция. Наклеветен от турците, за да спаси живота си, той трябва  да приеме исляма. Отказал да промени вярата си, да измени на род и отечество, 28-годишният овчар е убит на 23 април 1802 г. Българската православна църква го канонизира и вписва името му като свети мъченик. Образът му е изографисан  в цял ръст в параклиса “Св. Архангел” на Рилския манастир. 

Екопътека "Пазителката на прохода"

На 3 км. североизточно от Габрово извисява непристъпни скални склонове плато, което местното население от незапомнени времена нарича "Градище". Със своите 680 м.н.в. то се откроява над околния терен и открива широк изглед към голяма част от Балкана и поречието на река Янтра.
    post image    

 
Изходен пункт за пътеката е Домът на хумора и сатирата (Габрово, ул. “Брянска” 30), наследник на местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции на град Габрово – Българската столица на хумора. Изкачвайки стръмните улици към укрепеното селище “Градище” се минава покрай Спортната зала (Габрово, ул. “Орлвска” 125), Астрономическата обсерватория и планетариум и зоопарка.

В звездната зала на  Астрономическата обсерватория и планетариум (Габрово, кв. Петкова нива”) се пресъздават вида на звездното небе и движенията на небесните тела, представят се учебни, популярни и детски програми. При ясно време се извършват наблюдения с телескоп на Слънце, Луна, планети, мъглявини, звездни купове и др.
            

В зоопарка (Габрово, кв. “Петкова нива”) са намерили своя дом много от характерните обитатели на Централна Стара планина: лисица, чакал, язовец, вълк, кафява мечка, бухал, мишелов, съсел. На особена почит тук са специалната порода безопашати котки. Могат да се видят и по-екзотичини видове като африкански щраус, мантиест павиан, черна мечка, лъв, черен леопард, планинска чинчила, камерунска коза, различни декоративни видове фазани и други птици.
Асфалтовият път минава покрай поляна с изградени детски съоръжения. От там започва екопътеката “Градище – пазителката на прохода”. Маршрутът е с лека трудност и минавайки през смесена гора достига до укрепено селище. Изградени са места за отдих, обезопасени погледни площадки, информационни табла.       


Полуградското укрепено селище в местността Градище край Габрово е първото открито в планински район на римската провинция Долна Мизия, организирана на територията между Дунав и Стара планина. Разкритите 45 помещения очертават плътно застрояване на терена. То било осъществено по предварително замислена градоустройствена схема. Същевременно тук се наблюдава характерната за късноантичния период деградация на гражданското строителство - частична стихийност при застрояването, липса на водопроводна и канализационна мрежа и на големи обществени сгради. Обектът в местността Градище представлява типичен пример на трансформация на военен лагер в укрепено селище. 

Екопътека Градище - Кметовци

Пътеката започва от разкопките на укрепеното селище в местността Градище, намиращи се на 3 км. от центъра на Габрово. Около 900 м. се следва асфалтовия път към Габрово, след което се завива в ляво по горски път. След около 500 м. през гора, пътят излиза на поляна. След още 500 м. се излиза на асфалтов път между с. Борики и с. Орловци. Пресича се пътя. Следва спускане в гората около 300 м. до партизанско скривалище. 100 м. след скривалището се излиза до кладенче и рекичка. След 1 км. път през гората се излиза на полянка, където е оформен кът за отдих с пункт за наблюдение на диви обитатели. Пътеката следва успоредно пътя Орловци – Овощарци, след което излиза на него, преминавайки през мостче. След 200 м. се влиза в с. Овощарци, а след още 900 м. – в с. Калчевци. След селото се влиза в гора и се върви през нея около 500 м. След още 700 м. се влиза в с. Кметовци през малък брод през реката. 

С. Кметовци се намира на 12 км. северо-източно от гр. Габрово. Традиционната архитектура на българската къща от XVIII и XIX век, със своята простота и автентичност, малките калдаръмени улички, свързващи около стотина къщи, чемшири и здравец, прохладния планински въздух сътворяват магията на този край.
На 4 км. от Кметовци се намира с. Боженци

Екопътека Чарково - Поток - Чарково

Маршрутът се намира в пределите на Природен парк “Българка”. Дължината му е 10 300 м. Изходен пункт е с. Чарково, където е постороена първата работилница за плетене на гайтани. Около 2800 м се следва асфалтовия път за с. Поток, по който на две места има чешма с маса и пейки. Срещу голямата чешма в с. Поток е оформен кът за отдих с беседка, маси и пейки. Там се намират и автентично перило за одеала и килими и воденица-караджейка с над 300 годишна история. Маршрутът преминава до каменна кариера, която се рекултивира. От кариерата следва изкачване до с. Езерото. Редуват се горички и полянки, от които се разкриват прекрасни гледки. Пътеката минава през местността “Търкулското”, където в миналото са се добивали по примитивен начин въглища. Въгледобивът е прекратен след 1930 г. На 820 м. н.в. се намира заслон “Белчеви мини”, който се поддържа от местната туристическа дружинка. Допълнително са изградени беседка и зидано огнище. Недалече е извора на река Сивек, която преди да се влее в р. Янтра задвижва водните съоръжения в АЕК “Етър”. По поречието на Сивек е минавал “малкият друм”, който е отклонение от “големия друм” – сегашния Шипченски проход. Този път е използван през римско време и особено през турското робство.

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ е музей на открито и квартал на Габрово. Представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство.Архитектурно-етнографския комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово. В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. В АЕК "Етър" не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит. Част е от Стоте национални исторически обекта. Изграждането му започва през 1963 г. под ръководството и по проект на Лазар Донков. Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са изградени и другите обекти. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали). Официално е открит на 7 септември 1964 г., но е обявен за национален (народен) парк след 3 години. През 1971 г. е обявен за паметник на културата.

АИР "Боженци"

Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.

Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.

Можете да разгледате над 200 снимки от всички кътчета в селото тук: www.bojentsi.hit.bg

Крепостта Градище край Габрово

Габрово - Крепостта Градище - единствената по рода си римска крепост в много широк район от римската провинция Долна Мизия, охраняваща пътя през Шипченския проход. Местността е укрепена със солидна крепостна стена и кули. В най-високата част на платото се е издигала голяма базилика. Крепостните градежи, двете черкви и жилищата са значими архитектурни паметници, които имат голям принос за разчитане историята на Габрово. Крепостта първоначално е строена с военни цели през късната античност - ІІІ - ІV в. век след новата ера - и е играла важна роля в защитата на вътрешните провинции, а в последствие се превръща в укрепено селище.

Тя има важно значение и през българското Средновековие чак до падането под турско робство.  Многократно разрушавана и съграждана, сега крепостта е важен туристически обект. Външната крепостна стена е реставрирана през 80-те години. Главен храм на крепостта намиращ се в най-високата част на възвешението. Построен през ІV в. малко по-късно е изградено помещение с воден басейн за покръстване /баптистрий/. Има следи от колони които са държали покрива, както и място където са били мощите на неизвестен светец, патрон на храма.
www.gradishte.hit.bg

"Дряновска екопътека"

Дряновската екопътека е изградена през 2000г. в района на Дряновския манастир и
каньона на река Андъка. Маршрута и дава възможност за разходка в каньона и
запознаване с девствената природа на Дряновския балкан. Пътеката е с втора степен на
трудност и времетраенето за целият маршрут е близо 2 часа.
Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир,
намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15
километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по
време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е
възстановен през 1845 г. До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта
линия Русе-Момчилград. Както другите манастири, той е бил пазител на българския
дух през време на петвековното турско робство.В Дряновския манастир са намирали
убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и
други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.По време на
Априлското въстание от 1876г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски,
ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, ПетърПармаков.
Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето.На 30 април въстаниците били
обкръжени от редовна турса войска, башибозуци и черкезки орди.След тежки
седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия.Над
8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира.Той бил опожарен и
резрушен.На 8 май, когато необичайн за времето си паднал сняг, разрушеният манастир
бил превзет от турците.Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата
манастирска библиотека.Загинали водачите на четниците.Бачо Киро бил обесен в
Търново. След въстановяването на манастира през 1945г в двора му бил издигнат
мавзолей.В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е
туристическата хижа "Бачо Киро".Една пътека от хижата води до Дряновската пещера,
която също носи името Бачо киро.Тя е електрифицирана и така посетителите могат да
се възхитят на пещерните фарми. Прекрасни кътчета са Синия вир и
ждрелото(каньонът) на Дряновската река. Дряновкият манастир и наговите околности
са красив кът от нашата родина, влязъл в историята ни, по врема на славното
Апирловско въстание.
Светата обител е сред Стоте национални туристически обекта на Български
туристически съюз, има печат в черквата.

Екопътека "Узана"

Екопътека 'Узана' е една от новопостроените екопътеки и се намира на голямата билна
поляна 'Узана' на 1300 м.н.в., над град Габрово. Пътеката започва между хотел
'Импулс' и ресторант 'Трите мечки'. Маршрутът е около 1 час, като по самата пътека са
построени много кътове за отдих, "класна стая", "индиански кът", множество стълби по
скалите, тераси с хубави гледки, минава се и покрай входът на пещерата 'Ледницата'.
Пътеката предлага красиви гледки към върховете Шипка, Бузлуджа, Исполин (най-
високият връх в Шипченския дял на Стара Планина), Триглав и Ботев (планинският
първенец на Стара Планина). Изключително подходяща е за разходка с деца, като има и
достатъчно информационни табели и маркировки.

Природен парк "Българска"

Българка е името на природен парк в България. Паркът е разположен по северните
склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара
планина. Паркът обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Районът
се характеризира с голямо разнообразие в релефа. Характерни за района са
историческите забележителности, които се дължат на граничната роля на Стара
планина в историята на Балканския полуостров.
Голямото релефно разнообразие се дължи на местоположението на природния парк.
Той заема териториите на прехода между стръмния релеф на Централния Балкан и
значително по-ниския и полегат източен дял на Стара планина. Това разнообразие в
релефа предполага и голямото разнообразие в флората и фауната на района. Това, както
и особеното историческо значение на тези части от Стара планина довеждат до
обявяването на местността за природен парк. Природен парк Българка е обявен на 9
август 2002 г. с цел опазването на характерните за Стара планина букови екосистеми,
както и заради културно-историческото значение на района.
В границите на Природен парк Българка се намира горното течение и изворите на река
Янтра, както и на нейните основни притоци. Площта на природния парк е 21 772
хектара като в парка са включени и землищата на девет населени места от общините
Габрово и Трявна.
Поради скорошното създаване на природния парк той все още не е проучен напълно.
Горската територия на парка възлиза на 17 460,62 ха или 80,20% от цялата му площ. От
дървесните видове най-голям процент се пада на бука – 65%. Срещат се и различни
видове дъб (цер, зимен, летен, благун и др.); обикновен, воден и келяв габър; липа;
бряст; акация; трепетлика; явор; ясен; дива череша; джел, офика; брекина; бреза и др.
От иглолистните се срещат бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура и др. От реликтните
голосеменни на територията на парка се намира естествено тисово находище,
възлизащо на 0,6 ха. Уникалното на това находище е консервационно значимия
хабитат, който се среща само тук и е с три етажа – бук-тис-лавровишня. В пределите на
парка са установени и други консервационно значими хабитати – бук с лавровишня,
бук с лазаркиня, бук с воден габър, бук с боровинка, бук – джел - мъх и др.
Малката площ с многообразен релеф и почвено-климатични условия обуславя както
голямото разнообразие на дървесни, така и на храстови и тревисти видове. Имайки в
предвид това, че природен парк “Българка” е най-младия парк на територията на
страната, тежката работа по определяне и систематизиране на растителното
многообразие тепърва предстой. До сега са установени 360 растителни вида от които 31
вида фигурират в Червената книга на България (тис, лудо биле, силивряк, планински
явор (жешля), различни видове български орхидеи, лечебна пищялка, планински лук,
нейчев зановец, планинско секирче, различни видове шапичета и др.). Близо 70% от
официално признатите в България лечебни растения се срещат на територията на парка
в различна плътност. При зоогеографското райониране паркът попада в зоната на
европейската фауна, Старопланинския район.

Екопътека "Римски път"

Трасето на пътеката минава през равна гориста местност по стар римски път, който съществува от началото на IV в. Римският път е свързвал големия път (Никополис ад Иструм -Августа Траяна - Константинопол) с местността Градище над Габрово, където през IV - VII в. е имало крепост. Пътят започва над с. Боженци и е дълъг около 8 км. От създаването на с. Боженци до сега той се ползва като пряк път до Габрово. През вековете е добре поддържан. С пътя са свързани няколко истории. В началото на XIX в. Богдан от с. Боженци бил моряк от английската флота. Прибирайки се от Цариград, някъде край Одрин разбойници го ограбили и убили. Властите заловили бандитите и изпратили на майка му коня, пръстена и две конски торби злато. С част от парите майката, в памет на сина си, поправила пътя до Радолов дол и затова го нарекли „Богданов калдаръм". Дядо Миньо Попа, известният герой от габровските анекдоти, също всяка пролет давал пари за поправката на тоя път, по който той самият ходел бос, за да не си износва
обувките. До село Боженци, на 10 м. от пътя и до сега съществува Рачовският кладенец. Името му може би има връзка с легендарния син на болярката Божана Рачо Ковача, основателят на Габрово.