7.09.2012 г.

Скакавишкия водопад

Скакавишки водопад - забележителностиКъщите на селцето са пръснати из хълмовете на няколко махали, като вилна зона. По черния селски път няма жива душа. Гледката към хълмовете на планината те кара да се чувстваш малък и смирен. Пред очите ти са само дивите гори на пролома, тишина, чист въздух, синьо небе и неописуемо усещане за простор и свобода.
За да се стигне до пътеката до водопада се минава покрай мъничък параклис. Черният път стига до ръба на скалата, където опустяло стърчи изоставеното училище на селото. Оттам започва дълго обикаляне и слизане към Струма, за да се види красивият водопад. Върви се по прекрасния Земенски пролом, а ориентир за водопада е рекичката Големи дол. Карстовите и води са много варовити. Калциевите соли се отлагат от водите на ръба на скалния праг и се образува огромна напластена тераса от бигор – зеленикава шуплеста варовикова скала.
Полска скакавица водопада - забележителностиЩом малката река достигне огромния скален откос, водата пада в бездната. От ръба стихията се разделя на ръкави и образува множество малки водоскоци, които се провират между скалите исе разбиват на хиляди капчици.
Картината на водопада е съвършена във всички сезони. На пролет, когато цъфтят люляците, черешите и ябълките, с наситения си зелен цвят тази местност прилича на дзен градина от Японската миниатюра. Невероятната прелест на Скакавишкия водопад е много изразителен и през есента, когато буйната храстова растителност по склоновете се оцветява в жълто, оранжево и червено.
Скалата е много мека и ронлива, благодарение на което са се образували много дупки, тавани, надвеси и други.
На най-панорамното място е направено оджак за огън. Но нищо друго не подсказва за присъствието на хора. Всичко е потънало в гъста растителност, от всякъде крякат жаби и жужат насекоми. Ако търсите близък контакт с природата, това е мястото за опъване на палатка и разходки из Земенския пролом.

Стобските пирамиди

http://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/03/PiramidiStobski.jpgЗа разлика от по-западно разположените си събратя, Стобските скални пирамиди се отличават с по-големи размери – дебелината им достига до 40 метра. Материалът от който са изградени красивите скални феномени е ронлив и силно податлив на атмосферните влияния, което обуславя постоянната промяна във вида, формата и размерите на отделните монументи. Заемащите голяма площ скални забележителности са разделени на няколко групи, най-популярна от които е поредицата от скални образувания – „Вкамененатасватба”. Тя предоставя на туристите невероятна гледка и чудати легенди. Стобските пирамиди се издигат сред живописна и несравнима природа. Най-красиви са по залез слънце. Близостта им до Рилския манастир, ги прави още по-желана туристическа дестинация, като част от незабравима разходка из Рила планина.

Връх Вихрен

връх ВихренВръх първенец на Пирин планина, която се помества в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив. Висок 2914 м., се нарежда на второ място по височина в страната и на трето на Балканския полуостров. Разположен е между реките Струма и Места. В района, в който се намира върха са разположени голяма част от езерата, образувани в планината. Единственно тук от цялата територия на страната вирее цветето еделвайс. Достъпен е откъм долината на Бъндерица. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе.

Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.   Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.   В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата - Едигьолски

Водопада в Крушуна

Крушунският водопад е водопад в северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 км от град Ловеч.
Крушунският водопад е известен за своята живописност. Водопадът е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара.
До водопада може да се стигне изключително лесно. След като се стигне до площада на село Крушуна, трябва да се завие на надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига и до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.   Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види без проблем цялата система от водопади.
През 13-14 в. на това място се е намирала и Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии. 

Устра

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през 10 век, за да бъде охраняван минаващият от там търговски път. Крепостта се намира в община Джебел, Област Кърджали, близо до село Устрен. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. По археологически данни - най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за "василеопатор" - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.   До крепостта се стига като от село Устрен се хваща автомобилния път към Златоград. На около 4 км е отбивката, с която започва планинска пътека, около 1,5 км, която води към крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“.

Боров камък

Боров камък е името на водопад във Врачанската планина, западна Стара планина. Водопадът е разположена на един от притоците на река Лева. Водопад Боров камък се намира на територията на Природен парк Врачански Балкан и е едн от основните туристически обекти на територията на парка. Височина 50 метра. Водопадът става известен сред туристите през последните години като резултат от действията на Дирекцията на Природен парк Врачански Балкан и различни туристически асоциации, които създават туристически маршрут от националната туристическа мрежа, който води до водопада.

Калоферското пръскало

Райското пръскало или Калоферското пръскало е най-високият водопад на Балканския полуостров. Той е разположен в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“ в природния резерват Джендема. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска и има височина 124,5 метра. Водопадът дава началото на приток на Бяла река, чийто водосбор влиза в резерват Джендема. В подножието на водопада се намира хижа Рай - изходен пункт за посещението му. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик.

Водопада Вара

Живописната природна забележителност водопадът “Вара” или както е по - известен „Гложенският водопад” се намира в края на селото по пътя към близкия град Тетевен. Водопадът е наречен "Вара" заради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът се намира нависоко, нагоре в гората и прелива всеки път, когато има по - обилни дъждове. Особено забележително е когато през зимата ледове сковат водопада. Ако се разходите в местността около тази забележителност и се вгледате в земята щe видите, че всичко около Вас е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчетата разпръснати по пясъка на някой плаж. Наоколо има и няколко малки пещерички. Водопадът се извисява на значителна височина, от която може да се види манастира "Св. Георги" на отсрещния връх. В непосредствена близост до водопада, точно под него, се намира и механа "Видрите", където можете да намерите място за отдих с добра кухня.

Дяволския мост - Şeytan Köprüsü

Дяволският мост (на турски: Şeytan Köprüsü) е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).   Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.   Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

Крепостта Кракра

Кракра е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на войводата Кракра, който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил - така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района. В края на 10 и началото на 11 век, центърът на военните действия между България и Византия се премества в западните български земи и Средец става обект на няколко нападения от войските на император Василий II, тогава става известна Пернишката крепост.   Историците смятат, че крепостта Перник е създадена след 809 г., когато хан Крум присъединява към българските земи и териториите на днешна София и околностите. Дълго време преди идването на хан Крум тези земи са били заселени от траките. Чрез археологически проучвания е установено, че на мястото на крепостта, преди нейното построяване, е съществувало тракийско селище с неголеми размери.   Крепостта е една от големите български крепости. Оградени от крепостните стени са били около 50 декара. Самото ограждение е имало дължина от близо 800 метра. Историците смятат, че крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189-1192) през тези земи. След това крепостта е била изоставена и не е била използвана.

инфо:Уикипедия

Тракийската крепост Вишеград

Тракийската крепост при село Вишеград се намира северно от с.Вишеград (5км югоизточно от гр.Кърджали) и до нея се стига по коларски път.   Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави, а сред местното население е известна с топонима Хисар Юстю /Горна Крепост/.   Крепостта е разположена е на остър връх, наречен „Каменен харман“. От изток, юг и запад местността е достъпна само на отделни места. Северната страна е защитена със стена, която има дъговидна форма, разширена в западния край. При разкопките, които са правени тук през 1971 - 1974 година е разчистена крепостната стена и вътрешността на крепостта. Стената е дебела приблизително 2 метра и е висока около метър. Зидана с необработени камъни споени с калов разтвор, като на места фугите са запълнени с малки камъчета и пръст. Входът към крепостта се намира в най-източния край, той е широк около 2 метра. На няколко места във вътрешността са открити подове на землянки и основи на пещи. При разкопките са намерени още хромели, фрагменти от глинени съдове, железни оръдия на труда и оръжия. Най-ранните материали са от прехода между бронзовата и старожелязната епоха. Предполага се, че животът е продължил и през Античността и Средновековието.   Наблизо има намерени още 17 тракийски надгробни могили.

1.09.2012 г.

Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес.   В Гложенски манастир се намира музеят на Васил Друмев, по това време митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. Той произнася проповед против католицизма, защитавайки православието. Това достига до католика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 година митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.   В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.   Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия.   Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир.   До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.   След предварително обаждане и в определени периоди на годината - манастирът може да даде подслон на до двайсетина поклонници и посетители, които приемат да спазват манастирските правила. 

инфо: Уикипедия

Манастир 7 престола

Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.   Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.   Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.   Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.   В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.   "Седемте престола" се намира на 86 км от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата.   Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 42 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове.   Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора

Бачковски манастир

Бачковският манастир „Света Богородица“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.   Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани или Григол Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от ХІ-ХІІ век.

Перперикон

Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Част е от Стоте национални туристически обекта.     Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.   Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.   Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.     Гробницата на владетелитеЕдно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.   

инфо: Уикипедия

Татул

На по-малко от километър от село Татул се намира скално светилище съставено от различни изсичания. Скала във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. В близост до нея се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира гробът на тракийския певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза, понеже всички писмени сведения показват, че Орфей е персонаж от гръцките митове. През 2004 г. там е открит един единствен корен от лоза на възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е спасен и се размножава (за да се възстанови и гъстото тракийско вино).

Роженски манастир

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония, България, и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил стовропигиялен. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.           Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира е забулена в мрак. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на "Всесвещената Богородица Розинотиса".   През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.     Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През втората половина на 18 век поради финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.   На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата "Св.Св. Кирил и Методий", построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно   Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС. 

инфо: Уикипедия

Троянски манастир


Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от Атон и трети монах, също от Св. Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век).   Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет.   Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени във възрожденски стил.   Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание. Троянският манастир е светата обител, в която е бил послушник и сегашният български патриарх Максим.  

В един манастирски летопис, съставен през 1835 година е отбелязано: „Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край."   Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит - Огнянович, уточнява на други места, че възникването на манастира е станало около 1600 година и че двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам.   Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разрастнал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.   През първата половина на XVIII век манастирът отново се разрастнал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин - игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.   В началото на XIX век манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „Св. Николай Чудотворец", източно от манастира. Един от следващите игумени - Партений издигнал в 1820 година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.   Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В 1832 година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, х. Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение Пресветая Богородици".   Новата съборна църква била построена от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.

Белоградчишки скали и крепост



Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.   В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.   От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама.На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука , на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите , а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.    

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край град Белоградчик.Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света.Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци.Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3-6 км.Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години , но и с десетките легенди за причудливите природни форми ,като Мадоната,"Монасите",Конникът,Ученичката,Дервишът, Мечката,Адам и Ева , Хайдут Велко, Замъкът,Кукувицата, Гъбите,Лъвът,Камилата, тракийската богиня Бендида,Орфей и вкаменената сватба и мн.др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС. 

Рилския манастир


Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.   Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.    

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.  

Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.   Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.  

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.  

През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя.   Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.       През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.  

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира.    

Царевец

http://balkandjii.com/i_prop/thumbs2/thumb2_1237733085.jpgКрепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.  
Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.  
През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.   Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г и е завършена през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.