Мистиката на Родопите – Кръстова гора

Кръстова гора - пътеката

Родопите са планина в България и Гърция, която е част от Рило-Родопския масив. Общата площ на Родопите, която се счита за най-красивата планина в България е 18 000 кв. км., oт които на българска територия 14571 кв. км. 

Една от най известните дестинации в тази планина е посещението на едно от най-големите християнски средища в България – Кръстова гора. Мястото е разположено на 45 км. от Асеновград и на 6 км. от село Борово. Според различни легенди се смята, че мястото има чудодейното свойство да изцелява болни хора. Смята се също, че на това място в Родопите е заровено малко парченце от Христовия кръст и това е причината да бъде посещавано от хиляди вярващи от целия свят  в годината. 

Най-често Кръстова гора се посещава през топлите месеци, защото хората вярват, че за да получи човек нужното изцеление трябва да преспи за една вечер под открито небе. Най-много поклонници се стичат в навечерието на големия християнски празник Кръстовден, който се чества на 14 септември. 

Природата около християнският комплекс е изключително красива и е изпълнена с много животински видове, което го прави и отлична туристическа дестинация за природолюбители. Със съдействието на цар Борис III  е направен и поставен кръст, който е тежал 99 кг., който през 1994 г. е бил откраднат, след известно време намерен и поставен в новия храм. На мястото на стария кръст е отлят нов бронзов. 

Красотата на Родопите - Кръстова гора

Параклисът „ Света Троица” е построен през 1956г. на западното възвишение на Кръстов връх на мястото върху част от основите на някогашната манастирска църква. В комплекса се намира и църквата „Покров на Пресвета Богородица", която е изградена напълно през 1995г. От нея е изградена алея, покрай която има разположени параклиси, които са посветени на 12-те апостола. Също така за посетителите е изграден и църковен магазин. 

Всеки петък срещу събота вечер, между 00 и 02 часа в храма се провежда литургия. За тези, които не желаят да прекарат нощта на открито, могат да пренощуват в манастира „Света Троица", където има на разположение 120 места за нощувка. Стаите са тип туристически спални с по 4 до 15 легла. Предварителна резервация не е необходима. Настаняването става на място, ако има свободни легла. За тези които желаят самостоятелен апартамент, това не е проблем, като в манастира се предлагат такива с по 3 стаи и самостоятелни санитарни помещения.   

Кръстова гора - лековитата вода

Друга забележителност в комплекса е аязмото, което се е прочуло с лековитата си вода . Смята се, че тези, които пият от водата могат да се излекуват от много болести, както и на бездетни хора да се сдобият с дете. Една от традициите и легендите, които се носят е че по пътя към аязмото човек трябва да си намери камъче, върху което природата е нарисувала кръстче и това камъче да носи късмет на намерилия го. Въпреки всичко, дали човек вярва или не, посещението на този християнски комплекс е една идея за добра и разнообразна почивка в края на седмицата за да си отпочинем и разнообразим, както и да научим нещо ново, което никога няма да ни е излишно.

Скакавишкия водопад

Къщите на селцето са пръснати из хълмовете на няколко махали, като вилна зона. По черния селски път няма жива душа. Гледката към хълмовете на планината те кара да се чувстваш малък и смирен. Пред очите ти са само дивите гори на пролома, тишина, чист въздух, синьо небе и неописуемо усещане за простор и свобода.
За да се стигне до пътеката до водопада се минава покрай мъничък параклис. Черният път стига до ръба на скалата, където опустяло стърчи изоставеното училище на селото. Оттам започва дълго обикаляне и слизане към Струма, за да се види красивият водопад. Върви се по прекрасния Земенски пролом, а ориентир за водопада е рекичката Големи дол. Карстовите и води са много варовити. Калциевите соли се отлагат от водите на ръба на скалния праг и се образува огромна напластена тераса от бигор – зеленикава шуплеста варовикова скала.
Щом малката река достигне огромния скален откос, водата пада в бездната. От ръба стихията се разделя на ръкави и образува множество малки водоскоци, които се провират между скалите исе разбиват на хиляди капчици.
Картината на водопада е съвършена във всички сезони. На пролет, когато цъфтят люляците, черешите и ябълките, с наситения си зелен цвят тази местност прилича на дзен градина от Японската миниатюра. Невероятната прелест на Скакавишкия водопад е много изразителен и през есента, когато буйната храстова растителност по склоновете се оцветява в жълто, оранжево и червено.
Скалата е много мека и ронлива, благодарение на което са се образували много дупки, тавани, надвеси и други.
На най-панорамното място е направено оджак за огън. Но нищо друго не подсказва за присъствието на хора. Всичко е потънало в гъста растителност, от всякъде крякат жаби и жужат насекоми. Ако търсите близък контакт с природата, това е мястото за опъване на палатка и разходки из Земенския пролом.

Стобските пирамиди

За разлика от по-западно разположените си събратя, Стобските скални пирамиди се отличават с по-големи размери – дебелината им достига до 40 метра. Материалът от който са изградени красивите скални феномени е ронлив и силно податлив на атмосферните влияния, което обуславя постоянната промяна във вида, формата и размерите на отделните монументи. Заемащите голяма площ скални забележителности са разделени на няколко групи, най-популярна от които е поредицата от скални образувания – „Вкамененатасватба”. Тя предоставя на туристите невероятна гледка и чудати легенди. Стобските пирамиди се издигат сред живописна и несравнима природа. Най-красиви са по залез слънце. Близостта им до Рилския манастир, ги прави още по-желана туристическа дестинация, като част от незабравима разходка из Рила планина.

Връх Вихрен

Връх първенец на Пирин планина, която се помества в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив. Висок 2914 м., се нарежда на второ място по височина в страната и на трето на Балканския полуостров. Разположен е между реките Струма и Места. В района, в който се намира върха са разположени голяма част от езерата, образувани в планината. Единственно тук от цялата територия на страната вирее цветето еделвайс. Достъпен е откъм долината на Бъндерица. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе.

Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.   Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.   В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата - Едигьолски

Водопада в Крушуна

Крушунският водопад е водопад в северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 км от град Ловеч.
Крушунският водопад е известен за своята живописност. Водопадът е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара.
До водопада може да се стигне изключително лесно. След като се стигне до площада на село Крушуна, трябва да се завие на надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига и до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.   Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види без проблем цялата система от водопади.
През 13-14 в. на това място се е намирала и Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии. 

Устра

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през 10 век, за да бъде охраняван минаващият от там търговски път. Крепостта се намира в община Джебел, Област Кърджали, близо до село Устрен. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. По археологически данни - най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за "василеопатор" - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.   До крепостта се стига като от село Устрен се хваща автомобилния път към Златоград. На около 4 км е отбивката, с която започва планинска пътека, около 1,5 км, която води към крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“.

Боров камък

Боров камък е името на водопад във Врачанската планина, западна Стара планина. Водопадът е разположена на един от притоците на река Лева. Водопад Боров камък се намира на територията на Природен парк Врачански Балкан и е едн от основните туристически обекти на територията на парка. Височина 50 метра. Водопадът става известен сред туристите през последните години като резултат от действията на Дирекцията на Природен парк Врачански Балкан и различни туристически асоциации, които създават туристически маршрут от националната туристическа мрежа, който води до водопада.

Калоферското пръскало

Райското пръскало или Калоферското пръскало е най-високият водопад на Балканския полуостров. Той е разположен в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“ в природния резерват Джендема. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска и има височина 124,5 метра. Водопадът дава началото на приток на Бяла река, чийто водосбор влиза в резерват Джендема. В подножието на водопада се намира хижа Рай - изходен пункт за посещението му. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик.

Водопада Вара

Живописната природна забележителност водопадът “Вара” или както е по - известен „Гложенският водопад” се намира в края на селото по пътя към близкия град Тетевен. Водопадът е наречен "Вара" заради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът се намира нависоко, нагоре в гората и прелива всеки път, когато има по - обилни дъждове. Особено забележително е когато през зимата ледове сковат водопада. Ако се разходите в местността около тази забележителност и се вгледате в земята щe видите, че всичко около Вас е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчетата разпръснати по пясъка на някой плаж. Наоколо има и няколко малки пещерички. Водопадът се извисява на значителна височина, от която може да се види манастира "Св. Георги" на отсрещния връх. В непосредствена близост до водопада, точно под него, се намира и механа "Видрите", където можете да намерите място за отдих с добра кухня.

Дяволския мост - Şeytan Köprüsü

Дяволският мост (на турски: Şeytan Köprüsü) е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).   Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.   Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

Крепостта Кракра

Кракра е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на войводата Кракра, който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил - така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района. В края на 10 и началото на 11 век, центърът на военните действия между България и Византия се премества в западните български земи и Средец става обект на няколко нападения от войските на император Василий II, тогава става известна Пернишката крепост.   Историците смятат, че крепостта Перник е създадена след 809 г., когато хан Крум присъединява към българските земи и териториите на днешна София и околностите. Дълго време преди идването на хан Крум тези земи са били заселени от траките. Чрез археологически проучвания е установено, че на мястото на крепостта, преди нейното построяване, е съществувало тракийско селище с неголеми размери.   Крепостта е една от големите български крепости. Оградени от крепостните стени са били около 50 декара. Самото ограждение е имало дължина от близо 800 метра. Историците смятат, че крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189-1192) през тези земи. След това крепостта е била изоставена и не е била използвана.

инфо:Уикипедия