Скакавишкия водопад

Къщите на селцето са пръснати из хълмовете на няколко махали, като вилна зона. По черния селски път няма жива душа. Гледката към хълмовете на планината те кара да се чувстваш малък и смирен. Пред очите ти са само дивите гори на пролома, тишина, чист въздух, синьо небе и неописуемо усещане за простор и свобода.
За да се стигне до пътеката до водопада се минава покрай мъничък параклис. Черният път стига до ръба на скалата, където опустяло стърчи изоставеното училище на селото. Оттам започва дълго обикаляне и слизане към Струма, за да се види красивият водопад. Върви се по прекрасния Земенски пролом, а ориентир за водопада е рекичката Големи дол. Карстовите и води са много варовити. Калциевите соли се отлагат от водите на ръба на скалния праг и се образува огромна напластена тераса от бигор – зеленикава шуплеста варовикова скала.
Щом малката река достигне огромния скален откос, водата пада в бездната. От ръба стихията се разделя на ръкави и образува множество малки водоскоци, които се провират между скалите исе разбиват на хиляди капчици.
Картината на водопада е съвършена във всички сезони. На пролет, когато цъфтят люляците, черешите и ябълките, с наситения си зелен цвят тази местност прилича на дзен градина от Японската миниатюра. Невероятната прелест на Скакавишкия водопад е много изразителен и през есента, когато буйната храстова растителност по склоновете се оцветява в жълто, оранжево и червено.
Скалата е много мека и ронлива, благодарение на което са се образували много дупки, тавани, надвеси и други.
На най-панорамното място е направено оджак за огън. Но нищо друго не подсказва за присъствието на хора. Всичко е потънало в гъста растителност, от всякъде крякат жаби и жужат насекоми. Ако търсите близък контакт с природата, това е мястото за опъване на палатка и разходки из Земенския пролом.