Трявна

Трявна - името й се свързва с тучната трева, растяща в Балкана, с "тръвнитеа''- кошери на рояците пчели, кръжащи наоколо; с проходното и пложение (от "транс-вена"-преминавам отвъд).

Трявна се намира на около 450 м. надморска височина.Разположен в ниската част по дължината на дефилето върху полегатите гористи склонове на двата бряга на Тревненската река,градът и околностите са естествено защитени от въздушни течения и ветровете.Влажността,която иде от реката,прохладният повей от близките букови и борови гори и отсъствието на по-силни въздушни течения правят климата тук мек и приятен зиме и лете.Малката планинска река,която носи името на града,извира от Балкана и се влива в река Янтра малко преди гр. Велико Търново.Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори пък са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, обелязват местата на тракийските поселения. Оттук през един от старопланинските проходи, е преминавал римския път от Дискодуратера(дн. с. Гостилица) до Аугуста Траяна (Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм.  Времето на Второто българско царство е забулено от легенди.В тях се говори за трима братя с царска кръв, които с благоволението на Бога си върнали властта. Всеки от тях построил църква посветена на св. Архангел Михаил. Счита се че най-малкия от тях, бъдещия цар Калоян, издигнал своята църква в Трявна. Мястото много им харесало и в Тревненската планина те построили и своите летни дворци, за да бъдат близко до столицата Търновград.

Със сигурност обаче е известно, че през 1190 г. войските на тримата братя Асеневци разбиват в Тревненския проход армията на византийския император Исак II Ангел. Тази победа слага началото на възстановяването на независмостта на българската държава от Византийската империя.

След 200 години, в края на 14 век, отново настъпват драматични събития-османското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г.Търново пада под османска власт. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района, свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята нанашия народ.

За първи път името на Трявна се споменава в една заповед до кадията на Търново от 8 април 1565 г. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търавна, което е подходящо там да се установи селище, чиито жители срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози.

Задължанието да охраняват прохода (дервента-оттам и тези хора били известни като дервентджии), осигурява данъчни облекчения, но планинската земя не се оказва не особено добра за традиционно земеделие. Това принудило тревненци да се обърнат към занаятчийство. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание занаятите мутафчийство, казаслък, куюмджийство, гайтанджийство. Освен това до края на 17 век, пък и по-късно тревнснци се занимават с копринарство и розопроизводство. Стоките на местните занаятчии достигат до най-отдалечените пазари на Османската империя, и дори отвъд нейните граници-до Австрия, Влашко и Русия. Икономическия просперитет, изобилието от камък и дърво и близостта до образците на търновското средновековно изкуство са причините от средата на 17 век в Трявна да се превърне в център на най-старата въдрожденска художествена школа. Нейните представители, майстори-строители, резбари, иконописци достигат изключително майсторство и виртуозност в своите творби и се утвърждават като изключително търсени и ценени през цялото Възраждане. По цялата българска земя те сътворяват и оставят за поколенията неизброими материални и духовни ценности-църкви, манастири, икони, къщи, училища, мостове, чешми, камбанарии и най-вече уникална красота!

Така с времето започват да наричат Трявна "алтън"- т.е. златна. Вероятно и това материално балгосъстояние на тревненци привлича кърджалиите и през 1798 г.те разграбват селището на два пъти, като разрушават и опожаряват църквата "Св. Арх. Михаил" и повечето от къщите.

Но тревненци бързо се съвземат от тези удари и не само възстановяват града, но и го правят още по-красив и значим, като център на занаятчийство и възрожденско изкуство и култура. През 1814 г. е построена часовниковата кула, която отмерва началото и края на работния ден в многобройните занаятчийски работилници и служи за ориентир на всички жители на града в ежедневните им занимания. Часовниковия механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Една легенда разказва, че за да се получи от османската власт разрешение за строежа на кулата, тревненските жени трябвало да се откажат да носят сокай - традиционен накит за глава, придаващ им царствен и горд вид. Все пак сокай се носи до началото на XX век.

През 1819 г. разрушената църква "Св. Арх. Михаил" отново е възстановена, а в следващите десетилетия тревненските майстори зографи и резбари я украсяват със своите уникални творения - икони, олтари и др. елементи необходими за извършване на богослужения.

Будните и предприемчиви тревненци не остават назад от напредничавите идеи на Възраждането и още през 1839 г. с усилията на цялата тревненска общественост е построена сграда, в която е ораганизирано едно от първите в България светски училища, където се преподава по най-модерните за епохата педагогически методи. В това училище преподава и Петко Славейков - един от най-големите дейци на българското Възраждане. Домът, в който е живяло неговото семейство сега е превърнат в музей. Тук се ражда и неговия син Пенчо Славейков - един от най-видните български поети и културни дейци. Много тревненци се включват в борбата за национално освобождение - най-известния е верния сподвижник на Левски - революционера Ангел Кънчев. По време на Априлското въстание през 1876 г. В Трявна е сформирана чета, която се сражава с части на турската армия. А в Бълагрското опълчение през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. вземат участие над 200 тревненци. Изобщо може да се каже, че през Възраждането Трявна е виден икономически и културен център със жители, отворени към най-прогресивните идеи и тенденции на тогавашната историческа епоха.

Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г. Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни предприятия за произодства на вълнен текстил, трикотаж, мебели, машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в Трявна се развива туризъм и курортна дейност. Първите туристи през 1896 г. са посрещнати с леко недоверие, но скоро духа на модерността и вродената предприемчивост вземат връх. През 1910 г. е създадено Дружество за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна ,което заедно с управата на града полага големи усилия за благоустрояване на селището и създаване на удобства за почиващите, идващи тук заради красивата природа и здравословния балкански въздух. През 1927 г. са издадени книга за курорта Трявна и пощенски картички, разпространява се и филм за природата и забележителностите на града. Така през 1937 г. Трявна получава статут на "почивно място" със Заповед на Главна дирекция на народното здраве.

През 1938 г. съпругата цар Борис III , царица Йоанна дарява своята зестра за построяването на Детски санаториум за лечение и профилактика на белодробни заболявания, открит през 1944 г.В него и досега идват да се лекуват и оздравяват деца от всички краища на България.

Най- сетне през 1963 г. Трявна официално е обявена за курорт. Днешното управление на града с всички сили се старае да поддържа и развива тази традиция, за което говрят многото направени през последните години подобрения на централната и старинната части на града. Целта на тревнеци е да свържат в едно хармонично и уравновесено цяло традиция и модерност, като по този начин града да успее и да намери своето място в бъдещия глобализиран модел на света. Това е съвременна Трявна - град, който не забравя своето славно минало, пази своето богато и уникално културно-историческо наследство и гледа без страх напред към европейското и глобално бъдеще на нашата родина - България.