Пътека на орхидеите

Няколко вида орхидеи могат да се видят по една от новопрокараните туристически пътеки край смолянското село Смилян, съобщиха от туристическия информационен център. "Пътеката на орхидеите" е сред трите нови туристически маршрута
по горното поречие на р.Арда, създадени по проекта "Опазване и устойчиво използване на глобално значимото биологично разнообразие по горното поречие на р.Арда".

Пътеките преминават край естествени находища на 4 вида орхидеи, силивряк, родопски крем и други защитени растителни видове. Целта на проекта е именно съхраняване на уникалните природни дадености и рекламиране на региона на селата Смилян, Могилица и Арда като обща туристическа дестинация. В рамките на проекта е направено изследване и идентифициране на разпространените край Смилян билки и защитени растения. В с.Арда е създадена ботаническа градина, в която са засадени 100 растителни вида, виреещи в Родопите.

Новите еко пътеки преминават край изворите на р.Арда,  до интересни пещери в района и върхове, предлагащи неповторима панорама на Родопите, обясняват от местното Сдружение за алтернативен и културен туризъм. Нови хотели и туристически обекти с около 100 допълнителни легла са открити в района на Смилян, Могилица и Арда през последната година. Туристическият интерес към региона по горното поречие на Арда е провокиран именно от съхранената природа и възможността за еко туризъм, обясняват хотелиери. Преобладаваща част от туристите са български клиенти, предпочитащи тихи села в Родопите пред презастроените курорти, смятат представители на туристическия бизнес. 

А ако искате да отглеждате красиви орхидеи и в дома си, не пропускайте материала на Ladybook.bg "Орхидея - всичко за уникалното цвете"!

"Негованска екопътека"

Негованската екопътека е първата екопътека в България, подновена е през 2001 г. Разположена е в защитен район, който е част от зоните, които са предложени за включване в Натура 2000.

Пътеката се движи предимно в така наречения Еменски каньон, издълбан от реката. Излезете ли от него ще видите 10-метровия водопад Момин скок. Той образува вирче, където може да се изкъпете или да се отдадете на риболов. Възможен е предимно улов на кефал.


Разходката трае около три часа. Възвишенията откриват гледка към реката, а около пътеката има множество полянки, даващи възможност за почивка.
Краят на пътеката ви отвежда до язовир Негованка. От водопад Момин скок можете да се върнете и обратно към селото. Преходът трае около три часа.

"Мийковска екопътека"

Мийковската екопътека разкрива природните забележителности на Елено-Твърдишкия Балкан. Започва в района на село Мийковци, разположено на малко повече от 12 км от град Елена. Пътеката се движи по поречието на Топлата река. Надморската височина там е 730 метра. Ще минете и покрай няколко други рекички, които лятно време предлагат възможности за къпане. В част от тях вирее балканска мряна и кефал. Множеството полянки пък подканват към организирането на пикник и спокойна почивка в близост до старопланинските поточета. Въпреки че се намира в планински район, пътеката е достъпна от пролет до късна есен. Самото село предлага възможности за настаняване. В близост има и ски писта, а и са разработени още няколко маршрута, водещи до различни хижи в околността. Еленският Балкан е богат на красоти и маршрути. Не трябва да забравяте обаче, че през зимата Балканът крие опасности. През по-голямата част от годината проходът Твърдица – Елена е затворен поради лошо време и лоша настилка.

Екопътека "Следите на ледника"

Маршрутът започва при хижа Семково, преминава през смесена гора от бял бор и смърч, а след навлизането си в Национален парка „Рила” се движи през мурови съобщества. В по-високите му части преобладава клекът.
През пролетта поляните синеят от планински минзухар. През лятото могат да се видят лечебната иглика, жълтият кантарион, зеленоцветеният напръстник, същинското еньовче, салисбургската очанка, теснолистната върбовка. Край потоците растат планинската елша, блатнякът, червеното омайниче, панчичевата пищялка, прешленестият девесил, родопското крайснежно звънче, австрийският див слънчоглед и др. Измежду клека се показват петнистата тинтява, планинската камбанка, българската горчивка, карпатският спореж, рилската жълтица, дребнолистният карамфил и др.
Някои характерни реликтни представители на безгръбначната фауна, които можем да наблюдаваме по маршрута, са пряко свързаните с ледниковите езера насекоми - водни кончета (Aeshna juncae, Somatochlora arctica), ручейници, мегалоптери.


Територията на маршрута обхваща „пъстървовата” зона на реките. Вапските езера се обитават от автохтонните балканска пъстърва и лешанка и от изкуствено зарибения северно американски вид – сивен. Крайната точка на маршрута са двете Вапски езера, разположени югоизточно от връх Вапа. По-голямото от двете езера е разположено на 2 268 м, има продълговата форма и заема площ от 26,2 дка. По-малкото езеро е с почти кръгла форма, разположено е на 2 234 м, а водната му повърхност обхваща 2,8 дка. И двете езера са чудесен пример за ледникови езера – следите на ледниците, владели Земята напълно или частично през различни интервали от време. Най-интересни за нас са Вюрмските заледявания, краят на които настъпва преди около 13 000 години. Тогава климатът започва да се затопля, а ледниците да се оттеглят през периода, наречен Болинг-Алерод. Той е последван от ново сериозно охлаждане – последната ледникова епоха, продължила 1 300 години. Тя е известна като Ранен Дриас, тъй като по това време полярното цвете сребърник (Dryas octopetala) се появява отново в Европа. Него можете да наблюдавате и тук.
След това настъпва междинният период, в който се намираме и днес. Ледниците започват да се отдръпват, оставяйки след себе си във вдлъбнатините между моренните валове или моренните наслаги участъци с топящ се лед. Ледниковите езера обикновено са разположени в циркусите – най-характерните ледникови геоморфоложки форми от последното заледяване. Повечето от тях са дълбоки креслоподобни форми, обградени от трите страни с почти отвесни скални откоси. Отворената им част към долината завършва с прагове, стъпала и морени. Мощните ледници, които са изтичали от циркусите, са изстъргвали и разширявали долините, като са им придали характерен коритовиден напречен профил (трог) – широко загладено дъно и стръмни склонове.
Формирани в резултат от стопяването на ледника, подхранвани само от естествените валежи, ледниковите езера имат много слаба възможност да се самоподдържат и са изключително чувствителни към човешкото въздействие. Студената вода, подобно на хладилник, забавя или спира развитието на бактериите и оттам няма почти никаква възможност за самопречистване. Тъжен пример за това са Рибните езера, намиращи се в Природен парк "Рилски манастир". В опит за максимално използване на водите от топящите се снегове, на всяко от двете езера са построени малки бентове. Така, през пролетта нивото на езерото се повишава изкуствено и водата отмива и внася във водоема почва от бреговете. По дъното се натрупва огромно количество органична материя във вид на дебели пластове тиня, която не може да бъде усвоена от езерните обитатели, започват процеси на разграждане без кислород с отделянето на метан. В резултат водата на езерата става „отровна”, а биоразнообразието им намалява драстично.
Наистина имате късмет, защото подобни форми – циркуси, морени, ледникови езера, можете да наблюдавате само тук – в Рила и в съседната планина Пирин.

"Пазителката на живота"

Маршрутът тръгва по коларски път от Центъра за реадаптация на танцуващите мечки, минава покрай Градинска река, отбива се надясно и поема нагоре, след което излиза в местността Торици. От там се връща обратно към Центъра по камионен път с кратки пресичания на завоите. Продължителността на маршрута е 2 часа и 15 минути. По него ще срещнете много дървесни и тревисти растения. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, обикновената пришница, черновърхът, звезданът, червената детелина, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената луличка, белият равнец и др. Минавайки през гората, ще се натънете на бяла съсънка, лечебно великденче, лечебна иглика, пълзящо срещниче и др.
Покрай пътя ще видите жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, енчецът, зеленоцветният напръстник, пурпурният пренантес и др.
Да си зададем въпроса: „Защо земята не се покрива с растителни и животински остатъци?”. Отговорът е, че някой се храни с тях. Това са хилядите видове безгръбначни животни, които живеят скрити в листната постилка. Те използват този огромен ресурс и успяват да го преработят. Характерен пример е многоножката гломерис (Glomeris balcanica), балкански ендемит, както и другите представители на клас Diplopoda.

Екопътека "Летящите цветя"

Маршрутът започва от местността Царски кладенец и се насочва към Центъра за реадаптация на танцуващите мечки. За обхождането му са необходими 6 часа и 35 минути. Той минава по черен камионен път през хубава букова гора. В началото, по влажните места, се срещат красивата бударица и слабоногата. Покрай пътя се синеят големите красиви цветове на прасковолистната камбанка. Единично може да се види обикновеният явор. Голямата част от маршрута преминава през открити пространства, покрити с красиви растения, над които подхвърчат летящите цветя на природата - пеперудите. В началото на лятото по поляните пълни с цъфнали цветя могат да се наблюдават някои редки и ендемични пеперуди като Erebia ottomana balcanica, както и някои по-обикновени видове като Biliria euphrosyne, Lycaena candens, Bupalus piniaria и Aporia crataegi.
Хората винаги са изпитвали симпатия към пеперудите – особено към многоцветните дневни пеперуди. Тяхната деликатна красота ги очарова, затова в изкуството пеперудата е символ на свободата, на въображението, на красотата на природата. В българската народна традиция е съхранен ритуалът „пеперуда”, целящ предизвикването на дъжд. Главно обредно лице в него е момиче, обвито цялото в зеленина, наречено пеперуда. Чрез магически действия и обредни песни, ритуалът умилостивява небесните сили.

Между дневните и нощните пеперуди има няколко съществени разлики. Основната е, че дневните пеперуди имат на върха на антенките си малки възелчета, докато антените на нощните са космати или дори перести и притъпени. При почивка крилата на нощните видове се припокриват плътно върху гърба, а при дневните – са разперени настрани.

И двете групи са отличен пример за една характерна особеност на жизнения цикъл на насекомите – тяхната метаморфоза. Те започват живота си под една форма и го завършват като съвсем различни по външен вид същества.
Животът на пеперудите преминава през четири фази: яйце, ларва или гъсеница, какавида и възрастна пеперуда. Кръстосването е много красиво – късно напролет „сдвоени” пеперуди летят в синхрон, а женската снася яйца върху растения, подходящи за изхранването на гъсениците. За разлика от пеперудата, която има хобот, приспособен за смучене на нектар, гъсениците имат добре развити челюсти за гризане. Те нямат нито крила, нито полова система. Нарастването им е свързано с линеене. След четири или пет линеения гъсеницата, достига окончателния си размер и спира да се храни. Започва превръщането й в какавида. Това е своеобразен стадий на покой и през него се извършва коренно преустройство на тъканите и органите на насекомото. След необходимото за този процес време (от няколко седмици до няколко години), часове преди излюпването какавидата става прозрачна, постепенно от нея се излюпва имаго – възрастната пеперуда. В първите няколко минути крилата й са меки, но скоро се втвърдяват и … прекрасното същество отлита!

Екопътека "Мезек"

Една прекрасна екопътека, която е дълга около 7 км. и за прехода по нея са необходими около 6 часа- за отиване и връщане В близост до селото се намира Винарска изба Katarzina Estata, в която се произвежда вино с марката MEZZEK. В самото село също има малка бутикова винарна – винарна Мезек, където се произвежда  автентично местно вино. Това дава възможност за развитие на страхотен винен туризъм. В близост има еко пътека, чиято дължина е 7 км. и преходът по нея за отиване и връщане е около 6 часа. Навремето селото се е наричало Музак, което в превод означава музей. Посетете тази дестинация и няма да съжалявате, ще ви хареса. Има и къде да се храните, има и къде да пренощувате.

Екопътека "Банкя - манастир Света Троица"

Леснодостъпен и подходящ за еднодневна разходка в околностите на София е пешеходният преход от гр.Банкя до Дивотински манастир “Света Троица”. Това е един от общо осемнадесетте екомаршрута в района, за която Столична община, район Банкя, положи необходимите усилия да възстанови през последните години.
Християнската обител "Св. Троица" се намира на 5 км югозападно от Банкя и на около 2 км от кв. Михайлово на куротното градче. За Дивотински манастир е известно, че е един от най-старите и добре запазени манастири в близост до столицата. Приема се, че е основан по времето на цар Петър през Х в. През Средновековието играе роля на важен просветен център, а в годините на турското робство многократно е опожаряван и възстановяван.
В началото на XIX век в него е създадено килийно училище. Знае се, още, че тук е отсядал и самият Васил Левски. Заради честите посещения на цар Фердинанд, “Св.Троица” е известна сред местните хора и като Царския манастир. През последните години манастирът е основно ремонтиран. В момента е действащ мъжки манастир с храмов празник – Петдесетница.

Екопътека "Властелина на планините "

От комплекс Семково маршрутът се изкачва на Вълча поляна през бялборова гора, след което слиза до Станкова река, а от там продължава през Горно Яворово и завършва при Центъра за реадаптация на танцуващи мечки. Обхождането на маршрута отнема 4 часа. По маршрута са изградени дървени мостчета, кула за наблюдаване на диви животни и за фотосафари, комбинирана със сеновал-хранилика, туристически заслон, обезопасено огнище и чешма. Пътят преминава през най-предпочитаните от мечката местообитания - широколистните гори, изпъстрени с открити поляни, богати на разнообразни горски плодове. Между основните широколистни дървесни видове в Белишкия район са обикновеният бук, трепетликата и горунът. Буковите гори имат изключително висока природозащитна стойност, не случайно съществува понятието „климат на буковата зона”. Те са включени в Европейския списък на местообитанията, нуждаещи се от специална защита. Бреговете на Станковата река са обрасли с бяла елша, трепетлика, офика, явор, ела и смърч. Покрай нея могат да се видят големите листа на бялата овчарка и на такива красиви цветя като блатняка, обикновения и кървавочервения здравец, прасковолистната и едностранната камбанка, хойфеловия нежит, горската тинтява, крайснежното звънче, лечебната и червената медуница и жълтата и горската какула. На отделни места се откриват големите кълбести съцветия на панчичевата пищялка - балкански ендемит, включен в Червената книга на България. Пътят е богат с любимата храна на мечката - вкусните горски плодове на шипката, на черната и червената боровинка. Цветята, разбира се, изобилстват по този маршрут. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, обикновената пришница, черновърхът, звезданата, червената детелина, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената луличка и белият равнец. В гората се откриват бялата съсънка, лечебното великденче, лечебната иглика, и пълзящото срещниче. Покрай пътя се виждат и жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, енчецът, зеленоцветният напръстник, пурпурният пренантес и др.

Инфо: Уикипедия