Екопътека "Следите на ледника"

Маршрутът започва при хижа Семково, преминава през смесена гора от бял бор и смърч, а след навлизането си в Национален парка „Рила” се движи през мурови съобщества. В по-високите му части преобладава клекът.
През пролетта поляните синеят от планински минзухар. През лятото могат да се видят лечебната иглика, жълтият кантарион, зеленоцветеният напръстник, същинското еньовче, салисбургската очанка, теснолистната върбовка. Край потоците растат планинската елша, блатнякът, червеното омайниче, панчичевата пищялка, прешленестият девесил, родопското крайснежно звънче, австрийският див слънчоглед и др. Измежду клека се показват петнистата тинтява, планинската камбанка, българската горчивка, карпатският спореж, рилската жълтица, дребнолистният карамфил и др.
Някои характерни реликтни представители на безгръбначната фауна, които можем да наблюдаваме по маршрута, са пряко свързаните с ледниковите езера насекоми - водни кончета (Aeshna juncae, Somatochlora arctica), ручейници, мегалоптери.


Територията на маршрута обхваща „пъстървовата” зона на реките. Вапските езера се обитават от автохтонните балканска пъстърва и лешанка и от изкуствено зарибения северно американски вид – сивен. Крайната точка на маршрута са двете Вапски езера, разположени югоизточно от връх Вапа. По-голямото от двете езера е разположено на 2 268 м, има продълговата форма и заема площ от 26,2 дка. По-малкото езеро е с почти кръгла форма, разположено е на 2 234 м, а водната му повърхност обхваща 2,8 дка. И двете езера са чудесен пример за ледникови езера – следите на ледниците, владели Земята напълно или частично през различни интервали от време. Най-интересни за нас са Вюрмските заледявания, краят на които настъпва преди около 13 000 години. Тогава климатът започва да се затопля, а ледниците да се оттеглят през периода, наречен Болинг-Алерод. Той е последван от ново сериозно охлаждане – последната ледникова епоха, продължила 1 300 години. Тя е известна като Ранен Дриас, тъй като по това време полярното цвете сребърник (Dryas octopetala) се появява отново в Европа. Него можете да наблюдавате и тук.
След това настъпва междинният период, в който се намираме и днес. Ледниците започват да се отдръпват, оставяйки след себе си във вдлъбнатините между моренните валове или моренните наслаги участъци с топящ се лед. Ледниковите езера обикновено са разположени в циркусите – най-характерните ледникови геоморфоложки форми от последното заледяване. Повечето от тях са дълбоки креслоподобни форми, обградени от трите страни с почти отвесни скални откоси. Отворената им част към долината завършва с прагове, стъпала и морени. Мощните ледници, които са изтичали от циркусите, са изстъргвали и разширявали долините, като са им придали характерен коритовиден напречен профил (трог) – широко загладено дъно и стръмни склонове.
Формирани в резултат от стопяването на ледника, подхранвани само от естествените валежи, ледниковите езера имат много слаба възможност да се самоподдържат и са изключително чувствителни към човешкото въздействие. Студената вода, подобно на хладилник, забавя или спира развитието на бактериите и оттам няма почти никаква възможност за самопречистване. Тъжен пример за това са Рибните езера, намиращи се в Природен парк "Рилски манастир". В опит за максимално използване на водите от топящите се снегове, на всяко от двете езера са построени малки бентове. Така, през пролетта нивото на езерото се повишава изкуствено и водата отмива и внася във водоема почва от бреговете. По дъното се натрупва огромно количество органична материя във вид на дебели пластове тиня, която не може да бъде усвоена от езерните обитатели, започват процеси на разграждане без кислород с отделянето на метан. В резултат водата на езерата става „отровна”, а биоразнообразието им намалява драстично.
Наистина имате късмет, защото подобни форми – циркуси, морени, ледникови езера, можете да наблюдавате само тук – в Рила и в съседната планина Пирин.