Пътека на орхидеите

Няколко вида орхидеи могат да се видят по една от новопрокараните туристически пътеки край смолянското село Смилян, съобщиха от туристическия информационен център. "Пътеката на орхидеите" е сред трите нови туристически маршрута
по горното поречие на р.Арда, създадени по проекта "Опазване и устойчиво използване на глобално значимото биологично разнообразие по горното поречие на р.Арда".

Пътеките преминават край естествени находища на 4 вида орхидеи, силивряк, родопски крем и други защитени растителни видове. Целта на проекта е именно съхраняване на уникалните природни дадености и рекламиране на региона на селата Смилян, Могилица и Арда като обща туристическа дестинация. В рамките на проекта е направено изследване и идентифициране на разпространените край Смилян билки и защитени растения. В с.Арда е създадена ботаническа градина, в която са засадени 100 растителни вида, виреещи в Родопите.

Новите еко пътеки преминават край изворите на р.Арда,  до интересни пещери в района и върхове, предлагащи неповторима панорама на Родопите, обясняват от местното Сдружение за алтернативен и културен туризъм. Нови хотели и туристически обекти с около 100 допълнителни легла са открити в района на Смилян, Могилица и Арда през последната година. Туристическият интерес към региона по горното поречие на Арда е провокиран именно от съхранената природа и възможността за еко туризъм, обясняват хотелиери. Преобладаваща част от туристите са български клиенти, предпочитащи тихи села в Родопите пред презастроените курорти, смятат представители на туристическия бизнес. 

А ако искате да отглеждате красиви орхидеи и в дома си, не пропускайте материала на Ladybook.bg "Орхидея - всичко за уникалното цвете"!

"Негованска екопътека"

Негованската екопътека е първата екопътека в България, подновена е през 2001 г. Разположена е в защитен район, който е част от зоните, които са предложени за включване в Натура 2000.

Пътеката се движи предимно в така наречения Еменски каньон, издълбан от реката. Излезете ли от него ще видите 10-метровия водопад Момин скок. Той образува вирче, където може да се изкъпете или да се отдадете на риболов. Възможен е предимно улов на кефал.


Разходката трае около три часа. Възвишенията откриват гледка към реката, а около пътеката има множество полянки, даващи възможност за почивка.
Краят на пътеката ви отвежда до язовир Негованка. От водопад Момин скок можете да се върнете и обратно към селото. Преходът трае около три часа.

"Мийковска екопътека"

Мийковската екопътека разкрива природните забележителности на Елено-Твърдишкия Балкан. Започва в района на село Мийковци, разположено на малко повече от 12 км от град Елена. Пътеката се движи по поречието на Топлата река. Надморската височина там е 730 метра. Ще минете и покрай няколко други рекички, които лятно време предлагат възможности за къпане. В част от тях вирее балканска мряна и кефал. Множеството полянки пък подканват към организирането на пикник и спокойна почивка в близост до старопланинските поточета. Въпреки че се намира в планински район, пътеката е достъпна от пролет до късна есен. Самото село предлага възможности за настаняване. В близост има и ски писта, а и са разработени още няколко маршрута, водещи до различни хижи в околността. Еленският Балкан е богат на красоти и маршрути. Не трябва да забравяте обаче, че през зимата Балканът крие опасности. През по-голямата част от годината проходът Твърдица – Елена е затворен поради лошо време и лоша настилка.

Екопътека "Следите на ледника"

Маршрутът започва при хижа Семково, преминава през смесена гора от бял бор и смърч, а след навлизането си в Национален парка „Рила” се движи през мурови съобщества. В по-високите му части преобладава клекът.
През пролетта поляните синеят от планински минзухар. През лятото могат да се видят лечебната иглика, жълтият кантарион, зеленоцветеният напръстник, същинското еньовче, салисбургската очанка, теснолистната върбовка. Край потоците растат планинската елша, блатнякът, червеното омайниче, панчичевата пищялка, прешленестият девесил, родопското крайснежно звънче, австрийският див слънчоглед и др. Измежду клека се показват петнистата тинтява, планинската камбанка, българската горчивка, карпатският спореж, рилската жълтица, дребнолистният карамфил и др.
Някои характерни реликтни представители на безгръбначната фауна, които можем да наблюдаваме по маршрута, са пряко свързаните с ледниковите езера насекоми - водни кончета (Aeshna juncae, Somatochlora arctica), ручейници, мегалоптери.


Територията на маршрута обхваща „пъстървовата” зона на реките. Вапските езера се обитават от автохтонните балканска пъстърва и лешанка и от изкуствено зарибения северно американски вид – сивен. Крайната точка на маршрута са двете Вапски езера, разположени югоизточно от връх Вапа. По-голямото от двете езера е разположено на 2 268 м, има продълговата форма и заема площ от 26,2 дка. По-малкото езеро е с почти кръгла форма, разположено е на 2 234 м, а водната му повърхност обхваща 2,8 дка. И двете езера са чудесен пример за ледникови езера – следите на ледниците, владели Земята напълно или частично през различни интервали от време. Най-интересни за нас са Вюрмските заледявания, краят на които настъпва преди около 13 000 години. Тогава климатът започва да се затопля, а ледниците да се оттеглят през периода, наречен Болинг-Алерод. Той е последван от ново сериозно охлаждане – последната ледникова епоха, продължила 1 300 години. Тя е известна като Ранен Дриас, тъй като по това време полярното цвете сребърник (Dryas octopetala) се появява отново в Европа. Него можете да наблюдавате и тук.
След това настъпва междинният период, в който се намираме и днес. Ледниците започват да се отдръпват, оставяйки след себе си във вдлъбнатините между моренните валове или моренните наслаги участъци с топящ се лед. Ледниковите езера обикновено са разположени в циркусите – най-характерните ледникови геоморфоложки форми от последното заледяване. Повечето от тях са дълбоки креслоподобни форми, обградени от трите страни с почти отвесни скални откоси. Отворената им част към долината завършва с прагове, стъпала и морени. Мощните ледници, които са изтичали от циркусите, са изстъргвали и разширявали долините, като са им придали характерен коритовиден напречен профил (трог) – широко загладено дъно и стръмни склонове.
Формирани в резултат от стопяването на ледника, подхранвани само от естествените валежи, ледниковите езера имат много слаба възможност да се самоподдържат и са изключително чувствителни към човешкото въздействие. Студената вода, подобно на хладилник, забавя или спира развитието на бактериите и оттам няма почти никаква възможност за самопречистване. Тъжен пример за това са Рибните езера, намиращи се в Природен парк "Рилски манастир". В опит за максимално използване на водите от топящите се снегове, на всяко от двете езера са построени малки бентове. Така, през пролетта нивото на езерото се повишава изкуствено и водата отмива и внася във водоема почва от бреговете. По дъното се натрупва огромно количество органична материя във вид на дебели пластове тиня, която не може да бъде усвоена от езерните обитатели, започват процеси на разграждане без кислород с отделянето на метан. В резултат водата на езерата става „отровна”, а биоразнообразието им намалява драстично.
Наистина имате късмет, защото подобни форми – циркуси, морени, ледникови езера, можете да наблюдавате само тук – в Рила и в съседната планина Пирин.

"Пазителката на живота"

Маршрутът тръгва по коларски път от Центъра за реадаптация на танцуващите мечки, минава покрай Градинска река, отбива се надясно и поема нагоре, след което излиза в местността Торици. От там се връща обратно към Центъра по камионен път с кратки пресичания на завоите. Продължителността на маршрута е 2 часа и 15 минути. По него ще срещнете много дървесни и тревисти растения. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, обикновената пришница, черновърхът, звезданът, червената детелина, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената луличка, белият равнец и др. Минавайки през гората, ще се натънете на бяла съсънка, лечебно великденче, лечебна иглика, пълзящо срещниче и др.
Покрай пътя ще видите жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, енчецът, зеленоцветният напръстник, пурпурният пренантес и др.
Да си зададем въпроса: „Защо земята не се покрива с растителни и животински остатъци?”. Отговорът е, че някой се храни с тях. Това са хилядите видове безгръбначни животни, които живеят скрити в листната постилка. Те използват този огромен ресурс и успяват да го преработят. Характерен пример е многоножката гломерис (Glomeris balcanica), балкански ендемит, както и другите представители на клас Diplopoda.

Екопътека "Летящите цветя"

Маршрутът започва от местността Царски кладенец и се насочва към Центъра за реадаптация на танцуващите мечки. За обхождането му са необходими 6 часа и 35 минути. Той минава по черен камионен път през хубава букова гора. В началото, по влажните места, се срещат красивата бударица и слабоногата. Покрай пътя се синеят големите красиви цветове на прасковолистната камбанка. Единично може да се види обикновеният явор. Голямата част от маршрута преминава през открити пространства, покрити с красиви растения, над които подхвърчат летящите цветя на природата - пеперудите. В началото на лятото по поляните пълни с цъфнали цветя могат да се наблюдават някои редки и ендемични пеперуди като Erebia ottomana balcanica, както и някои по-обикновени видове като Biliria euphrosyne, Lycaena candens, Bupalus piniaria и Aporia crataegi.
Хората винаги са изпитвали симпатия към пеперудите – особено към многоцветните дневни пеперуди. Тяхната деликатна красота ги очарова, затова в изкуството пеперудата е символ на свободата, на въображението, на красотата на природата. В българската народна традиция е съхранен ритуалът „пеперуда”, целящ предизвикването на дъжд. Главно обредно лице в него е момиче, обвито цялото в зеленина, наречено пеперуда. Чрез магически действия и обредни песни, ритуалът умилостивява небесните сили.

Между дневните и нощните пеперуди има няколко съществени разлики. Основната е, че дневните пеперуди имат на върха на антенките си малки възелчета, докато антените на нощните са космати или дори перести и притъпени. При почивка крилата на нощните видове се припокриват плътно върху гърба, а при дневните – са разперени настрани.

И двете групи са отличен пример за една характерна особеност на жизнения цикъл на насекомите – тяхната метаморфоза. Те започват живота си под една форма и го завършват като съвсем различни по външен вид същества.
Животът на пеперудите преминава през четири фази: яйце, ларва или гъсеница, какавида и възрастна пеперуда. Кръстосването е много красиво – късно напролет „сдвоени” пеперуди летят в синхрон, а женската снася яйца върху растения, подходящи за изхранването на гъсениците. За разлика от пеперудата, която има хобот, приспособен за смучене на нектар, гъсениците имат добре развити челюсти за гризане. Те нямат нито крила, нито полова система. Нарастването им е свързано с линеене. След четири или пет линеения гъсеницата, достига окончателния си размер и спира да се храни. Започва превръщането й в какавида. Това е своеобразен стадий на покой и през него се извършва коренно преустройство на тъканите и органите на насекомото. След необходимото за този процес време (от няколко седмици до няколко години), часове преди излюпването какавидата става прозрачна, постепенно от нея се излюпва имаго – възрастната пеперуда. В първите няколко минути крилата й са меки, но скоро се втвърдяват и … прекрасното същество отлита!

Екопътека "Мезек"

Една прекрасна екопътека, която е дълга около 7 км. и за прехода по нея са необходими около 6 часа- за отиване и връщане В близост до селото се намира Винарска изба Katarzina Estata, в която се произвежда вино с марката MEZZEK. В самото село също има малка бутикова винарна – винарна Мезек, където се произвежда  автентично местно вино. Това дава възможност за развитие на страхотен винен туризъм. В близост има еко пътека, чиято дължина е 7 км. и преходът по нея за отиване и връщане е около 6 часа. Навремето селото се е наричало Музак, което в превод означава музей. Посетете тази дестинация и няма да съжалявате, ще ви хареса. Има и къде да се храните, има и къде да пренощувате.

Екопътека "Банкя - манастир Света Троица"

Леснодостъпен и подходящ за еднодневна разходка в околностите на София е пешеходният преход от гр.Банкя до Дивотински манастир “Света Троица”. Това е един от общо осемнадесетте екомаршрута в района, за която Столична община, район Банкя, положи необходимите усилия да възстанови през последните години.
Християнската обител "Св. Троица" се намира на 5 км югозападно от Банкя и на около 2 км от кв. Михайлово на куротното градче. За Дивотински манастир е известно, че е един от най-старите и добре запазени манастири в близост до столицата. Приема се, че е основан по времето на цар Петър през Х в. През Средновековието играе роля на важен просветен център, а в годините на турското робство многократно е опожаряван и възстановяван.
В началото на XIX век в него е създадено килийно училище. Знае се, още, че тук е отсядал и самият Васил Левски. Заради честите посещения на цар Фердинанд, “Св.Троица” е известна сред местните хора и като Царския манастир. През последните години манастирът е основно ремонтиран. В момента е действащ мъжки манастир с храмов празник – Петдесетница.

Екопътека "Властелина на планините "

От комплекс Семково маршрутът се изкачва на Вълча поляна през бялборова гора, след което слиза до Станкова река, а от там продължава през Горно Яворово и завършва при Центъра за реадаптация на танцуващи мечки. Обхождането на маршрута отнема 4 часа. По маршрута са изградени дървени мостчета, кула за наблюдаване на диви животни и за фотосафари, комбинирана със сеновал-хранилика, туристически заслон, обезопасено огнище и чешма. Пътят преминава през най-предпочитаните от мечката местообитания - широколистните гори, изпъстрени с открити поляни, богати на разнообразни горски плодове. Между основните широколистни дървесни видове в Белишкия район са обикновеният бук, трепетликата и горунът. Буковите гори имат изключително висока природозащитна стойност, не случайно съществува понятието „климат на буковата зона”. Те са включени в Европейския списък на местообитанията, нуждаещи се от специална защита. Бреговете на Станковата река са обрасли с бяла елша, трепетлика, офика, явор, ела и смърч. Покрай нея могат да се видят големите листа на бялата овчарка и на такива красиви цветя като блатняка, обикновения и кървавочервения здравец, прасковолистната и едностранната камбанка, хойфеловия нежит, горската тинтява, крайснежното звънче, лечебната и червената медуница и жълтата и горската какула. На отделни места се откриват големите кълбести съцветия на панчичевата пищялка - балкански ендемит, включен в Червената книга на България. Пътят е богат с любимата храна на мечката - вкусните горски плодове на шипката, на черната и червената боровинка. Цветята, разбира се, изобилстват по този маршрут. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, обикновената пришница, черновърхът, звезданата, червената детелина, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената луличка и белият равнец. В гората се откриват бялата съсънка, лечебното великденче, лечебната иглика, и пълзящото срещниче. Покрай пътя се виждат и жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, енчецът, зеленоцветният напръстник, пурпурният пренантес и др.

Инфо: Уикипедия

Примерна екипировка за преходи в планината

Индивидуална екипировка

Облекло за прехода
• обувки – удобни, с твърда подметка, над глезените, кожени, водонепромокаеми; (резервни връзки!)
• бельо – памук, вълна (от естествени материали, за да попиват потта и да не дразнят кожата)
• чорапи памучни - слагат се под вълнените за да попиват потта
• чорапи вълнени - носят се и през лятото - уплътняват крака в обувката; намаляват подбиването на ходилата; ако кракът е мокър запазват топлината;
• пуловери – по-добре два тънки, отколкото един дебел
• поло или риза
• ветроупорно яке, анорак – не трикотажно яке желателно е да има гугла
• ветроупорен панталон или гащеризон - не трикотажен, а от плат
• калци (гетри, гамаши, калцуни) З – през зимата не допускат влизането на сняг в обувките при газене в пъртина; през лятото предпазват от клекове, ухапвания от змии и от кал
• шал, шапка, ръкавици – задължително и през зимата, и през лятото
• дебело яке
• дъждобран
Облекло за хижата
• обувки – маратонки, чехли или резервните туристически обувки (ако са чисти). В повечето уважаващи себе си хижи е недопустимо влизането в спалните помещения с обувките от прехода.
• дрехи за хижата
Съоръжения за планинарство
• раница – 60 + 15, 75 + 15 и др. литра. Обемът зависи от продължителността и целите на похода, както и от възможностите на туриста
• фенерче
• шише за вода – по добре е пластмасово, а не стъклено
• нож – здрав, неръждаем туристически нож
• слънчеви очила – в планината ултравиолетовото лъчене е по-силно поради по-разредения въздух. През зимата снегът допълнително отразява до 75 % от светлината и е възможно да се стигне до снежна слепота или дермални изгаряния.
• дъждобран за раница – в планината е по-важно багажът да е сух отколкото самия турист. В магазините се продават подобни дъждобрани, но може и да се импровизира, като се среже голяма полиетиленова торба от едната страна и с дъното нагоре се нахлузи върху раницата
Други
• документи,
• пари
• конец и игли, тел – необходими са при проблем с раницата – разпаряне или счупване на катарама
• личен медицински пакет – медицински материали, необходими на всеки – марля, бинт, аспирин, аналгин, парацетамол, валидол или антистенокардин, алергозан, витамин С, мултивитамини, както и специфични медикаменти за индивидуалните заболявания на туриста.
• личен тоалетен пакет – в т.ч.: вазелин за устни, крем за лице
• прибори, храна
• въженце (тънко и дълго)
• запалка и кибрит, свещи

Препоръки към туристите в планината от ПСС

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ИЗЛЕТУВАЩИТЕ В ПЛАНИНИТЕ
Анализът на нещастията по нашите планини дава основание да се твърди, че причините за тях са най-често комбинирани, но в повечето случаи те се свеждат до няколко субективни фактора: недостатъчна предварителна подготовка: обща организация, физическа подготовка, технически знания и умения; неподходяща за сезона и терена екипировка и съоръжения; неподходяща тактика, съобразно конкретните теренни и метеорологични условия, метеорологичната прогноза, състоянието на участниците; психологическа бариера за взимане на адекватно решение за изчакване, връщане, прекратяване на проявата (екскурзия, излет) при рязка промяна на условията за движение в планината. По-надолу ще посочим някои елементарни правила, създадени и проверени още от предците на планинарството у нас. Ние вярваме, че и за млади и стари ще бъде полезно да се опреснят и обогатят познанията в тази област.
ОРГАНИЗИРАЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО МНОГО СТАРАТЕЛНО ВАШЕТО ТУРИСТИЧЕСКО НАЧИНАНИЕ - набавете си туристическа карта, пътеводител; проучете маршрута, направете консултация; съставете план на движение, съобразете продължителността на преходите в светлото време на денонощието; съобразете се със сложната зимна обстановка.
ПОДБЕРЕТЕ ВНИМАТЕЛНО УЧАСТНИЦИТЕ В ГРУПАТА - обикновено това могат да бъдат ваши близки, роднини, приятели, колеги, обаче с едно условие - да са с почти еднаква физическа и техническа подготовка и да притежават добра екипировка. Не формирайте големи групи. Много често съставът на такива групи е разнороден, групата става трудно подвижна, възникват и допълнителни промени. От значение е и психологическата съвместимост. При наличието на деца и по-слабо подготвени участници техните възможности определят и поведението на цялата група. Обявете ръководителя, водача на групата. Дори и в една по-тясна приятелска или семейна компания следва да има водач, лидер, който да проведе посочените мероприятия.
ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА МАРШРУТА - това означава да имате сведения за опасните зони и пътищата за аварийно напускане; създайте и спазвайте тактиката на движение в зависимост от терена, метеорологичните условия и вашите възможности; тръгвайте рано, за да завършите дневния преход по светло.
НАПРАВЕТЕ ПРЕЦИЗЕН ПОДБОР НА ЕКИПИРОВКАТА И СЪОРЪЖЕНИЯТА - не пропускайте да вземете с вас санитарна торбичка с най-необходимите лекарствени препарати и превързочни материали. добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене специалните високопланински очила, които ще защитят очите ви от ултравиолетовото лъчение карта и компас фенерче с резервни крушки и батерии резервни топли дрехи и обувки, предпазно фолио (найлон) в случай на принудителен бивак. калорични подсилващи храни (бонбони, шоколад и др.)
ТРЪГВАЙТЕ НА ПЪТ САМО АКО СТЕ ЗДРАВИ - поддържайте целогодишно добра физическа кондиция.
НЕ СЕ ДВИЖЕТЕ САМИ В ПЛАНИНАТА. ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ ЗА МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА - следете съобщенията за нейното развитие и изменение. Имайте пред вид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете информациите на ПСС за състоянието на терена в ски-центровете, пистите. Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност.
ДВИЖЕТЕ СЕ С УМЕРЕН ХОД не бързайте излишно и почивайте така, че след излета или дневния преход да почувствате приятна умора, без мускулна треска; постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина; при поява на неразположение направете почивен ден или слезте на хижа с по-ниска надморска височина; усложнявайте и удължавайте преходите постепенно с придобиване на опитност и тренираност.
ОБЯВЕТЕ ВАШИЯ МАРШРУТ С ВЕРОЯТНИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ - обявете графика на движение. Той трябва да се знае от вашите близки, приятели и колеги. Съобщете го в поделенията на ПСС. Регистрирайте се в хижите по маршрута.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗГУБВАНЕ - при мъгла, силен вятър и снеговалеж, особено в откритите части на планината има реална опасност от изгубване. Затова запомнете: движението при подобни условия да става по маркировката, като се използват азимутни скици, компас и карта за допълнително ориентиране; движението да става бавно, без разкъсване на групата. Следете за броя на хората, не допускайте изоставане; при много тежки условия мислете за аварийно напускане на маршрута. В случай, че не сте сигурни къде се движите, слезнете по безопасен път в горската част на планината и организирайте принудителен бивак; не допускайте паника и разногласия. Вслушвайте се в разумните съвети.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ. Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица. Затова: осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици; при умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега; при загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха. Почивката на снега крие опасност от бяла смърт, в следствие на общото изтощение на организма. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЛАВИННАТА ОПАСНОСТ. При наличието на определени условия: сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен - СНЕЖНА ЛАВИНА. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия трябва много добре да познават лавинната опасност, условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Трябва да се знае, че лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниската част на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.
ОБЪРНЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ НА ХРАНАТА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ВОДНИЯ БАЛАНС НА ОРГАНИЗМА.
ЛЮБУВАЙТЕ СЕ НА ЗАОБИКАЛЯЩАТА ВИ ПРИРОДА, НО Я И ПАЗЕТЕ. Опаковките с хранителни отпадъци, стъклени буркани и бутилки прибирайте в подходяща торбичка и ги връщайте обратно за изхвърляне в градски условия. Пазете горските насаждения и редките растителни видове.
НАМЕРЕТЕ НАЧИН ДА ПОПЪЛНИТЕ И ОБОГАТИТЕ ЗНАНИЯТА СИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА: постигане на целогодишна физическа кондиция; познания за качествена, ефективна екипировка и съоръжения и оптимално хранене; познания по топография, ориентиране и метеорология, оказване на другарска помощ и самопомощ, първа долекарска медицинска помощ

Екопътека "Боженци - Кумани"

 Тя е изградена през 2006г. От центъра на с. Боженците, дават началото си екопътеки за селата Куманите и Скорците, местн. "Марина дупка", както и за гр. Трявна. Материално-техническото осигуряване и финансирането за изграждането на екопътеката е осигурено изцяло от "Кумани" ЕООД. Пътеката е стар коларски път. Маркировката за с. Скорците - 1ч.10мин. и с. Куманите - 1ч.40мин. е червена, за гр. Трявна - 2ч. е синя, за местн. "Марина дупка" - 30мин. е светло-зелена. Денивилацията е +/- 50 метра. Поема се на СИ. След около 15мин. се минава покрай чешма на която е изписано "Чешмата е възстановена от "ВиК" ООД, гр. Габрово. Водата е годна за пиене. 06.07.2001г.". Тя е разположена в една красива брезова горичка. След около още 15мин. преход се излиза на разклона за с. Кумани - ляво и гр. Трявна - дясно. Като се завие в ляво, след около 300м. се излиза на поляна, в края на която има отклонение и за вр. Черновръх - тъмнозелена маркировка. От този разклон пътеката за с. Кумани и с. Скорците продължава на СИ. Навлизайки в свежата гора, от лявата ви страна, ще видите едно малко езерце. Езерото заема площ около 200м² и дълбочина около 2м. Подминавайки го се излиза отново на поляна. Следва се червената маркировка както и многото табели. В средата на тази поляна е израстнало огромно, самотно дърво, което ще ви послужи за ориентир. Наближавайки с. Скорците от дясно се намират стопанските постройки на селото. Като стъпите на асфалтовия път, пред вас ще видите един трафопост.  Свивате по пътя в ляво и вървите по него. След като сте извървели около 500 м, в дясно е отклонението за възрожденското селце Кумани. На това отклонение се събират ловни дружинки за отстрелване на дребен и едър дивеч. Пътеката поема на Изток. Излиза се на огромна поляна от където се виждат върховете на Централен Балкан - вр. Ботев, вр. Триглав, вр. Бузлуджа, вр. Българка и др. Северният склон на поляната се прекосява за около 15 мин като се следва чения път С/СИ. След това пътеката прави завой в ляво, на север като се навлиза в землището на с. Кумани. По този лек и приятен маршрут можете да берете много лековити билки като: мащерка, жълт кантарион, шипка, равнец, риган, глог, котешка стъпка, вратига, лопен, маточина, еньовче и още много други. Можете да срещнете сърни, зайци, лисици, язовци и много други представители на фауната. През зимата и  в мъгливо време, не ви препоръчваме да преминавате по този маршрут без водач и добра екипировка! Има много оголени местности които биха ви заблудили. Всяка година маркировката се пребоядисва. Табелите се преглеждат и ако е необходимо се подменят. Ежегодно ние организирваме сметопочистване на боклуци от недобросъвестните туристи.