Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония,
България, и е един от няколкото средновековни български манастира,
сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил
стовропигиялен. Днес е подчинен на Неврокопската епархия на Българската
православна църква. Църквата на манастира – Свето Рождество
Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната
история на манастира е забулена в мрак. Голям пожар в края на 17 век
поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив.
При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от
византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни
за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в
гръцки ръкопис. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на
обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която
се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма,
игумен на манастира на "Всесвещената Богородица Розинотиса". През 16
век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят
днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са
украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е
изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с
фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората
половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение. Манастирът е
възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи
от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е
изцяло завършена през 1732 година. През втората половина на 18 век
поради финансови затруднения Роженският манастир губи своята
самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир
на Атон. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По
същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в
околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.
На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер
Яне Сандански. Той е погребан до църквата "Св.Св. Кирил и Методий",
построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е
сниман игралният филм Време разделно Част е от Стоте национални
туристически обекта. Има печат на БТС.
инфо: Уикипедия
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар